Русе отбеляза 157 години от смъртта на Стефан Караджа с възпоменателна церемония пред паметника на революционера до Градските хали. Събитието бе организирано от Национално дружество „Традиция“ – клон Русе, Народно читалище „Стефан Караджа – 2018“ и Община Русе, и събра десетки русенци, дошли да отдадат почит.
На церемонията присъстваха зам.-кметът Енчо Енчев, директорът на дирекция “Образование и култура” Цветослав Димитров, общински съветници, представители на местни и държавни институции и политически партии.
„В ден като днешния отдаваме почит на един от най-светлите и неустрашими образи в българската национално-освободителна история – Стефан Караджа. Той е от онези личности, които не се побират в портрети и дати, защото животът му сам по себе си е символ на безкомпромисна отдаденост на свободата. Загинал едва 28-годишен, той остава пример за сила на духа, саможертва и непоколебима вяра в правото на народа ни да живее свободно и достойно“, отбеляза в словото си зам.-кметът Енчев. Той подчерта, че Стефан Караджа не е част от миналото само като исторически факт – той е морален ориентир, който ни напомня, че свободата не е даденост, а отговорност. „Нека не оставяме делото на Стефан Караджа да звучи само в речите на годишнини, а да го усещаме в решенията си като граждани, в начина, по който възпитаваме децата си, в усилията си да бъдем общество със съзнание и памет”, каза още Енчев. Той допълни, че Община Русе подкрепя инициативата на посланика ни в Румъния – Н. Пр. Радко Влайков, за изграждане на бюст-паметник на революционера в град Тулча – днешна румънска територия, която по онова време е част от Северна Добруджа, и където Стефан Караджа е живял в продължение на години. Планира се паметникът да бъде открит до края на годината в парка „Пиаца ноу”, в близост до църквата „Св. Георги“.
В събитието със свои изпълнения се включиха гайдарският състав към НЧ „Стефан Караджа-2018“, Йорданка Велева с песента „Песен за Райна Попгеоргиева“, Донка Великова с „Караджа дума Росанке” и Красимира Маринова с авторско стихотворение за революционера. Председателят на Национално дружество „Традиция“ Мартин Календжиев, който беше и водещ на церемонията, подчерта в словото си значението на съхраняването на историческата памет и важността на саможертвата и подвига на Стефан Караджа.
Церемонията продължи с отслужване на заупокойна молитва от отец Георги Райков и отец Кирил Синев – представител на Българската патриаршия в Букурещ, и завърши с ритуал по поднасяне на венци и цветя, почетен залп и изпълнение на химна на Република България.
На 6 юли 1868 г. Стефан Караджа заедно с Хаджи Димитър преминава река Дунав при село Вардим, начело на чета от 127 души. Малко по-късно, в местността Канлъдере край Вишовград, Стефан Караджа е тежко ранен и попада в плен на османските власти. Осъден е на смърт чрез обесване, но умира от раните си в Русенския затвор, преди присъдата да бъде изпълнена. Погребан е от Баба Тонка. Въпреки че повечето исторически източници сочат 31 юли 1868 г. като дата на смъртта му, според надписа на кръста това се е случило ден по-рано – на 30 юли. Гробът му се намира в Парка на възрожденците в Русе, в близост до православната църква „Всех Святих“. През 1978 г., след построяването на Пантеона на възрожденците, тленните му останки са пренесени там.
