Банките са запушили дупка от 500 млн. лв. в бюджета, като през юни авансово са внесли данък печалба, дължим през 2026 г. Без този извънреден приход дефицитът в бюджета за първото полугодие щеше да надхвърли 3.8 млрд. лв. (1.7% от БВП), вместо отчетените 3.353 млрд. (1.5% от БВП).
Още преди два месеца стана ясно, че министърът на финансите Теменужка Петкова преговаря с банките да внесат авансово част от печалбата, която очакват за тази година, което банките вече са направили.
Така приходите от корпоративни данъци в държавния бюджет към юни 2025 г. достигат 3.2 млрд. лв. при 2.1 млрд. предната година – ръстът е 55%.
В пост във Фейсбук икономистът и бивш депутат от „Демократична България“ Владислав Панев разяснява, че преведените авансово данъци са видни и от балансите на банковата система. В графата „данъчни активи“ банките са осчетоводили над 500 милиона лева към юни спрямо почти нула три месеца по-рано.
„Става въпрос за платени данъци, които иначе би трябвало да се дължат през 2026 година. Тоест, за да се върже (само донякъде) бюджета за тази година, държавата е „убедила“ банките да внесат половин милиард предварително. Още 500 млн. лева са платени за текущата година, тоест, не става въпрос за дължими сега вноски“, пише Панев.
Той цитира и данни какви суми е внесла всяка банка – пропорционален дял данък спрямо печалбата си за тази година. „Отличници“ са Банка ДСК със 118 млн. лева, Уникредит с 95 млн. лв., ОББ с 62 млн. л., Пощенска с 53 млн. и така нататък. „Няма неплатили банки“, посочва Панев.
Според последните актуални данни на БНБ банковата система е отчела обща печалба за първото полугодие на 2025 г. в размер на 1.97 млрд. лв., което е с 8.7% повече от същия период на миналата година.
„Така се връзва бюджетът за юни. Дали ще се ползват такива способи до края на годината и какво ще правим през 2026 г. (може би тогава ще се внася данък, дължим през 2027) е въпрос, за който ще се мисли тепърва“, коментира икономистът.
Припомняме, че от тази година законът за държавния бюджет предвижда фирмите да могат да правят доброволни вноски в подкрепа на публични инвестиции и впоследствие да ги приспадат от печалбата си. Тази разпоредба създаде доста разгорещен спор в Народното събрание, като опозицията прогнозира, че ще се превърне в държавен рекет над бизнеса. Към момента няма информация фирми да са правили доброволни вноски в бюджета.
