Предложените законови промени за веригата по доставките, които трябваше да сложат някакъв ред и да защитят правата и на производителите, и на потребителите, предизвикаха разнопосочни реакции. През последните дни се появиха и опасения, че има опасност да се повишат цените за крайния потребител и да се намали изборът на рафта.
„За съжаление, четейки редовете на закона, се вижда, че се намалява възможността на потребителя да има по-голям избор. Съответно се намалява и конкуренцията по рафтовете“, заяви председателят на „Асоциацията за защита на потребителите“ Пейо Майорски в студиото на „Здравей, България“.
Той подчерта, че една от предложените промени в закона въвежда задължителна квота от 80% за български млечни продукти в магазинната мрежа. По думите му ограничаването на вносни продукти ще създаде изкуствен монопол на българския пазар, което може да доведе до повишаване на цените и спад в качеството.
Според него законът подвежда потребителите, създавайки впечатление за „български продукт“, който реално може да съдържа значително количество вносна суровина. „Има периоди, в които няма достатъчно българска суровина и се внася. Тогава потребителят е подведен, че купува български продукт, а всъщност не купува такъв“, подчерта Майорски.
От своя страна Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите защити законопроекта. „През всички години назад България успява да задоволи нуждите си от сурово краве мляко“, изтъкна той.
И обясни, че временен недостиг се наблюдава най-вече през зимния сезон, но дори и тогава не се стига до липси по рафтовете. „През 2021 г. имаше подобна регулация за около 10 месеца – 90% български продукти. И нито за ден не е имало недостиг“.
Относно критиките към ограничението на промоционалните намаления до 10%, Михайлов беше категоричен, че проблемът се крие в свръхнадценките на търговските вериги. „В някои случаи надценките надхвърлят 100%. Когато се ограничи тя, логично е и промоцията да бъде ограничена. Ако надценката е 20%, как да направиш 50% намаление, без да работиш на загуба? Трябва да се гледат комплексно нещата“, аргументира се той.
Според Майорски обаче, проблемът не е само в маржовете. „Няма защита за потребителя в този закон. Ограничава се изборът, намалява се конкуренцията, а това ще се отрази негативно върху цените. Дори идеята да е добра, реализацията е в ущърб на купувача“.
Беше повдигнат и въпросът за обозначаването на произхода на продуктите. Майорски настоя, че е необходимо ясно и достоверно етикетиране: „Продукт с 50% българска суровина не трябва да бъде обозначаван като български“.
Михайлов отговори, че действащите регулации – включително европейските, позволяват такова обозначение: „По регламент, когато суровината е над 50% българска, продуктът може да се счита за произведен в България“.
