Това трябваше да бъде триумфът на Русе. Вместо това се превърна в символ на управленска немощ и пропуснати възможности. Отмяната на Световното клубно първенство по драконови лодки за 2025 г. не е просто инцидент, а резултат от поредица от спорни решения, липса на експертиза и съмнения за финансов опортюнизъм на национално ниво.
Разследване на Ruse.News разкрива пласт по пласт как един перфектно подготвен проект беше саботиран — оставяйки Русе с празни ръце, а българския спорт с петно върху репутацията си.
Как Русе спечели света — и защо това имаше значение
Историята не започва с провал, а с успех. През 2021 г. Община Русе, под ръководството на кмета Пенчо Милков, представя пред Международната федерация по кану-каяк (ICF) кандидатура, определена от централата в Лозана като „образцова“.
Техническа готовност: Гребният канал в лесопарк „Липник“ премина инспекции и беше одобрен с конкретни планове за допълнително оборудване и временни съоръжения.
Финансова стабилност: Общинският съвет на Русе гарантира финансирането на събитието.
Логистика: Изготвен бе пълен план за настаняване, транспорт и изхранване на над 3000 очаквани гости.
ICF избра Русе пред далеч по-опитни конкуренти. Международната федерация изрази благодарност за „изключителния професионализъм“ на екипа. Русе беше готов.
Федерацията — невидимият саботьор
Ключовият национален партньор в организацията — Българската федерация по кану-каяк (БФКК), ръководена от двукратния олимпийски шампион Николай Бухалов — се оказва слабото звено. Въпреки спортните си успехи, федерацията показва липса на опит и интерес към дисциплината „драконови лодки“.
Според източници, първоначално БФКК няма интерес към събитието. Мотивът се появява едва когато става ясно, че домакинството носи възможност за държавно финансиране от Министерството на младежта и спорта (ММС).
Възниква въпросът: дали федерацията е водена от спортен ентусиазъм — или от апетит за средства?
Мартин Маринов не е просто глас отстрани. Олимпийски медалист от Сеул ’88 и Барселона ’92, многократен световен шампион и дългогодишен технически директор на ICF, Маринов знае как работи системата отвътре.
В свои изявления, той остро критикува действията на БФКК:
„Федерацията не направи нищо. Не изпратиха имейл, не промотираха събитието. Цените, които определиха за участие и настаняване, бяха с 50–60% над пазарните. Целта беше максимална печалба – без оглед дали ще има участници.“
Какво загуби Русе?
Провалът има икономическо измерение, което надхвърля моралната щета. Ето какво не се случи:
• Очаквани гости: 3000 участници, треньори и зрители
• Нощувки: 12 000 – 15 000, разпределени в хотели и квартири
• Пропуснати приходи: 2+ милиона лева за местния бизнес
Провалът не се дължи на Русе, а на некомпетентността и безхаберието на националната федерация. Въпреки това, инвестициите на общината в инфраструктурата ще останат в полза на бъдещи събития.
Провалът е ясен. Отговорността е ясна. И все пак – последиците ще тежат още дълго, ако не бъдат поставени ключови въпроси:
• Къде беше контролът? – Как ММС допусна федерация да провали международно събитие, въпреки публичното финансиране?
• Ще има ли разследване? – Ще се потърси ли персонална отговорност от ръководството на БФКК?
• Какво следва? – Как държавата ще гарантира, че подобен саботаж няма да се повтори?
Докато тези въпроси остават без отговор, Русе ще бъде символ не на провал, а на предателство от страна на собствените си партньори. Градът заслужава повече. И най-малкото — обяснение.
