В рамките на един и същи ден по казуса с бившата фирма на лидера на ПП Асен Василев – “СТВ Консълтинг”, са излезли две любопитни решения на различни съдилища. На 9 юли Софийски градски съд е обявил прекратяване на дейността на фирмата и e разпоредил начало на осребряване на имуществото й. СГС е взел решението въпреки висящо производство по несъстоятелност, с аргумента, че фирмата няма как да бъде оздравена и продължаването на дейността й само може да ощети кредиторите.
На същата дата определение по въпросното висящо производство е издал и Върховният касационен съд. С това определение ВКС е допуснал ключово обжалване за началната дата на неплатежоспособността на фирмата. Това показва справка в правните регистри и вписаните актове в Търговския регистър за фирмата, пише „Сега“.
На този фон към фирмата са възникнали допълнителни претенции – от “Юробанк България” АД, за даден банков кредит. Този кредит е бил осчетоводен като погасен, но банката твърди, че не е. С анекс през 2023-а година е било договорено падежът по този кредит да настъпи на 31.12.2025-а година. При тези допълнителни вземания СГС е счел да пристъпи веднага към ликвидация на дружеството въпреки висящата процедура по несъстоятелност и да обяви прекратяване на дейност и осребряване на имуществото, без да се изчаква законовият срок за приемане на план за оздравяване. Тоест съдът не вижда шанс за оздравяване. Решението подлежи на обжалване, като към момента няма данни дали такова е последвало.
Интересно е и определението на ВКС по висящата процедура по несъстоятелност. На първа инстанция по нея за начална дата на неплатежоспособността бе обявена 31.12.2020 г. Това касае лично Асен Василев, който към тази дата е бил едноличен собственик на фирмата. След обжалване Софийският апелативен съд определи различна дата – 31.12.2023 г. Като аргумент за определяне на тази нова дата се изтъква отчетена от дружеството печалба за 2022 г. Себастиан Бретшнайдер – основен кредитор на фирмата, обжалва с аргумента, че положителният финансов резултат е подвеждащ и се дължи на привлечени заемни средства. Той пита ВКС допустимо ли е отчетената печалба да се затича като самостоятелен критерий за определяне на неплатежоспособността, като въпросът е приет от съда за допустим. Съдът приема и питането допустимо ли е прилагането на специален член от ГПК – чл. 161, заради създадени пречки в хода на събиране на доказателствата. В тези случаи се допуска съдът да прецени, че фактите са доказани. По спора е имало непредставени от фирмата както първични счетоводни документи, така и договорна документация.
Производството по несъстоятелност започна по молба на Себастиан Бретшнайдер, който предяви претенции към „СТВ Консълтинг“ за невърнат заем – главница и лихви, в размер на 3 181 600 долара. Заемът е предоставен по договор от 25.02.2019 г. (в първоначален размер от 1 млн. долара) с фирма „СТВ К.“ ЛТД, регистрирана на Британските Вирджински острови. На 27.11.2020 г. по този заем е сключено допълнително споразумение, с което е предвиден допълнителен заем от 477 025 долара. Именно в това споразумение като солидарен длъжник е привлечено и регистрираното в България „СТВ Консълтинг“ ЕООД. Дружеството, оглавявано към момента на сключване на споразумението от Асен Василев, поема задължение да обезпечи заема от Бретшнайдер с учредяване на втора договорна ипотека на свой имот на „Чаталджа“ 3 (след тази в полза на банка) и да гарантира плащането на всички суми по дълга. Такава ипотека обаче не е учредена, а в последствие имотът е продаден без да се погаси дългът към Бретшнайдер. Падежът по този заем е настъпил на 1 януари 2023 г. – преди продажбата на имота.
