https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
spot_imgspot_img
spot_imgspot_img
НачалоЗдравеХиляди българи са в рискови групи, но не се следят от лекар

Хиляди българи са в рискови групи, но не се следят от лекар

Профилактиката у нас остава на плачевно ниво, а дори когато има установени рискови фактори за развитие на заболяване, рискът не може да бъде проследен, тъй като хората не са насочени към специалист. Това показват данни на касата, посочени в отчета за дейността й през 2024 г. Наскоро той беше приет от правителството.

Профилактичните прегледи на здравноосигурени лица над 18-годишна възраст малко се увеличават спрямо 2023 г., но само 44,5% от тях са изпълнили това свое задължение по закон. При децата покритието е значително по-добро – за възрастова група 7-18 г. например е 78,46%.

Наред с обичайните изследвания, които включва профилактичният преглед (изброени са по-долу), личният лекар формира групи от лица с рискови фактори, с цел профилактика на социалнозначими заболявания. За 2024 г. в резултат на проведените профилактични прегледи в рискови групи от развитие на заболявания са включени хиляди българи. Най-голяма е групата на хората с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2 – 210 249 души. 19 861 българи са с рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания. 1989 са с много висок риск от сърдечно-съдови заболявания, а 4918 – с много висок риск за диабет.

Освен това са установени и хиляди пациенти с риск за развитие на рак. 10 852 от тях са в рискова група за злокачествено новообразувание на шийката на матката. 43 573 са в риск от рак на млечната жлеза. Онкологично заболявания на ректосигмоидалната област са 22 545 пациенти, на простата – 862. Лошото е, че след включването в рискова група често не следва нищо, става ясно от отчета. В него от касата посочват, че „не може да се проследи пътят на пациентите, включени в рискови групи, понеже не се отбелязват или не се насочват към лекари специалисти за по-нататъшно проследяване на риска“.

Консултацията със специалист е по преценка на общопрактикуващия лекар. Тя е задължителна за лица с риск от развитие на рак на простата и на шийката на матката, както и тези в риск от диабет при определени стойности в изследванията.

Какви прегледи ни се полагат

Всички здравноосигурени лица над 18-годишна възраст имат право на един задължителен профилактичен преглед за календарната година. Той се осъществява от общопрактикуващия (личния) лекар и включва:

  • анамнеза и подробен статус;
  • изчисляване на индекс на телесна маса;
  • оценка на психичен статус;
  • изследване на острота на зрение (ориентировъчно, без определяне на диоптри)
  • измерване на артериално налягане;
  • електрокардиограма (ЕКГ);
  • изследване на урина с тест-ленти в кабинет за: протеин, глюкоза, кетонни тела, уробилиноген/билирубин, pH.

Определяне на кръвна захар на гладно в лаборатория при наличие на риск.

Останалите изследвания, включени в обема на профилактичния преглед са в зависимост от възрастовата група:

от 20 до 65-годишна възраст (жени и мъже):

– Пълна кръвна картина (ПКК), АСАТ, АЛАТ, креатинин;

  • урина (химично изследване и седимент), пикочна киселина – веднъж на 5 години; определяне на повърхностен антиген на хепатит В (HbsAg) с бърз тест;
  • определяне на антитела срещу хепатит С (anti-HCV) с бърз тест – на 40-, 45-, 50-, 55- и 60-годишна възраст.

жени над 30-годишна възраст – мануално изследване на млечни жлези – ежегодно;

жени от 30- до 50-годишна възраст – ехографско изследване на млечни жлези – веднъж на 2 години;

жени от 30- до 40-годишна възраст:

– изследване на онкопрофилактична цитонамазка – ежегодно, а след две негативни цитонамазки – веднъж на 3 години;

– гинекологичен статус, с вземане и изпращане на материал за цитонамазка – осъществява се от лекар специалист по акушерство и гинекология – ежегодно, а след две негативни цитонамазки – веднъж на 3 години;

мъже над 40-годишна възраст и жени над 50 години:

– изследване на триглицериди;

– общ холестерол и HDL-холестерол и оценка на сърдечно-съдов (СС) риск за лица без сърдечно-съдови заболявания;

– захарен диабет, хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН); LDL-холестерол (за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН, при които не се извършва оценка на СС риск и не е изследван в рамките на диспансерното наблюдение) – веднъж на 5 години;

мъже над 45-годишна възраст – PSA – общ и свободен – ежегодно;

жени от 45- до 69-годишна възраст включително – мамография на млечни жлези – веднъж на 2 години;

– жени над 70-годишна възраст – мамография на млечни жлези – веднъж на 3 години.

над 65-годишна възраст (жени и мъже):

  • ПКК – ежегодно за календарна година;
  • триглицериди – един път на 5 години;
  • общ холестерол, HDL за лица без сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) – един път на 5 години;
  • LDL-холестерол (за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН) – един път на 5 години.
Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
X