Върховният административен съд потвърди решението на АС-Русе и окончателно отмени разрешението за проучване на строителни материали в землището на малкото русенско село.
След упорита борба от май 2023 година, 254-те жители на Острица защитиха водните си ресурси и околната среда. Състав на Върховния административен съд остави в сила решението на Административен съд – Русе, постановено през юли 2024 година, което отменя разрешението на министъра на енергетиката за проучване на строителни материали в площ „Острица“. Решението слага окончателна точка на двегодишната правна битка между жителите на село Острица, община Две могили, и русенската фирма „АС Бетон“ ЕООД.
Как започна всичко
Историята започва през май 2023 година, когато служебното правителство взе решение да разреши на „АС Бетон“ ЕООД, собственост на Геновева Славкова Великова, да проучва строителни материали в площ „Острица“, разположена в землището на едноименното село в община Две могили. Фирмата планираше да инвестира 82 800 лева в едногодишни проучвателни дейности за добив на инертни материали.
Новината за планираната кариера обаче предизвика тревога сред местните жители. Те бързо осъзнаха заплахите, които проектът крие за тяхното село – от нарушаване на водоносния хоризонт до унищожаване на стотици декари земеделски земи.
Организацията на съпротивата
Жителите на Острица не останаха безучастни. Още през лятото на 2023 година те се организираха и създадоха Facebook страница „Да Спасим Село Острица“ с мотото: „Няма да допуснем да загине нашето село, нашите домове, нашия начин на живот!“
Ключова роля в борбата изигра кметът на селото Йордан Йорданов, който се обяви твърдо против изграждането на кариерата. Той успя да събере над 100 подписа от жители за възражение срещу проекта и координираше правните действия.
„Притеснени сме, че теренът е вододайна зона и селото ще остане без вода, както и че ще бъдат унищожени стотици декари земеделски земи“, обясняваха жителите своите опасения.
Те изразяваха загриженост и за състоянието на местната инфраструктура, като посочваха, че мостовете в селото и в съседното Широково няма да издържат на тежкия трафик от камиони с камъни.
Съдебната битка
Жителите на селото, собственици на имоти в обхвата на разрешената площ, обжалиха решението в съда поради нарушения в административното производство. Първата им победа дойде през юли 2024 година, когато Административният съд в Русе постанови решение №2253 от 19 юли 2024 година по административно дело №132 от 2024 година, с което уважи жалбата им и отмени разрешението.
Министерството на енергетиката и фирмата „АС Бетон“ обаче не се предадоха и обжалиха решението пред Върховния административен съд. Това постави жителите на Острица пред ново предизвикателство – да защитят победата си в най-високата съдебна инстанция.
През този период те продължиха да се мобилизират, организирайки символични протести пред Административния съд в Русе и поддържайки активна кампания в социалните мрежи.
Екологичните заплахи
Опасенията на жителите не бяха неоснователни. Добивът на камък в близост до водоносните хоризонти представлява сериозен екологичен риск за цялостното водоснабдяване на региона. Нарушаването на естествения баланс на подпочвените води може да има дългосрочни последици върху околната среда и местната общност.
Освен това, планираната кариера заплашваше да унищожи стотици декари плодородни земеделски земи, което би засегнало поминъка на много семейства в района. Жителите се притесняваха и от въздействието върху местната инфраструктура, която не е проектирана да издържа на интензивния трафик от тежки превозни средства.
Окончателната победа
Упоритостта на жителите на Острица се оказа решаваща. През август 2025 година Върховният административен съд взе окончателно решение, с което отхвърли касационните жалби на Министерството на енергетиката и „АС Бетон“ ЕООД и остави в сила решението на първоинстанционния съд.
„Скъпи приятели, с голяма радост искам да споделя с вас една прекрасна новина, която научих преди малко – решението на Върховния административен съд: СПЕЧЕЛИХМЕ ДЕЛОТО!“, написаха организаторите на кампанията в Facebook страницата „Да Спасим Село Острица“. „Остричани и жители на община Две могили – радвайте се! Благодаря от сърце на всички за подкрепата!“
Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване, което означава, че „АС Бетон“ ЕООД няма право да извършва проучвания в района без ново разрешение, издадено при спазване на всички законови изисквания.
Реакции и коментари
Победата в съда предизвика вълна от радост и облекчение сред жителите на Острица. Кметът Йордан Йорданов, който игра ключова роля в организирането на съпротивата, изрази удовлетворение от постигнатия резултат.
Жителите на селото подчертават, че тяхната борба не е била само за защита на собствените им интереси, а за опазване на природното богатство на региона за бъдещите поколения. Те се надяват, че техният пример ще вдъхнови и други общности да се борят за защита на околната среда.
Случаят с Острица показва силата на организираната гражданска позиция и важността на правовата държава. Малката общност успя да се противопостави на големи икономически интереси и да защити правата си чрез законните механизми.
Значение за региона
Победата на жителите на Острица има значение не само за тяхното село, но и за целия регион. Тя демонстрира, че гражданите могат успешно да защитават околната среда и природните ресурси, когато се организират и използват правните си възможности.
Случаят подчертава важността на екологичната защита в процеса на икономическо развитие и необходимостта от балансиране на бизнес интересите с опазването на природата и качеството на живот на местните общности.
За община Две могили и област Русе този случай представлява положителен пример за гражданско участие и ефективна защита на местните интереси. Той показва, че когато институциите работят правилно, справедливостта може да бъде постигната.
Село с богата история
Село Острица не е случайно място на тази забележителна борба за защита на природата. Разположено в долината на река Черни Лом в източната част на Дунавската равнина, то има дълбоки исторически корени и богато културно наследство.
Селото е тясно свързано с личността на Филип Тотю, един от видните български революционери от XIX век. Тази година се чества 195-годишнината от рождението му, а в Острица и днес живеят потомци на неговите братя. Сред тях се открояват личности като поета Иван Цанев, който е почетен гражданин на селото.
В близост до Острица се намира и пещерата „Орлова чука“ в Дунавската хълмиста равнина, която представлява значителен природен обект на територията на община Две могили. Тази природна забележителност допълнително подчертава важността на опазването на околната среда в региона.
С население от около 254 души към 2013 година, Острица е типично малко българско село, което обаче успя да покаже, че размерът не винаги определя силата. Жителите му доказаха, че когато става въпрос за защита на родното място и околната среда, дори най-малката общност може да постигне големи неща.
Поглед напред
Победата на жителите на Острица срещу планираната кариера е повече от правна победа – тя е символ на успешното гражданско участие и защита на околната среда. Този случай ще остане в историята като пример за това как организираната общност може да защити своите права и интереси чрез законните механизми.
Случаят с Острица показва важността на екологичното съзнание и необходимостта от балансиране на икономическото развитие с опазването на природата. Той демонстрира, че устойчивото развитие е възможно само когато се вземат предвид интересите на местните общности и се защитават природните ресурси.
За бъдещето на селото и региона тази победа означава не само запазване на водните ресурси и земеделските земи, но и укрепване на общностния дух и вярата в демократичните институции. Жителите на Острица показаха, че когато има воля и организираност, справедливостта може да бъде постигната.
Техният пример вече вдъхновява други общности в България, които се сблъскват с подобни предизвикателства. Острица стана символ на това, че малките села могат да имат голям глас, когато става въпрос за защита на тяхното бъдеще и околната среда.
