Прокуратурата е осъдена да плати вече над 330 000 лева обезщетения за т.нар. „захарно“ дело, по което основен подсъдим беше бизнесменът Гриша Ганчев. „Лекс“ изчислява сметката, която данъкоплатците трябва да покрият от името на прокуратурата след поредното й осъждане във връзка със „захарното“ дело.
Последното развитие е по гражданския процес по Закона за отговорността на държавата, воден от изпълнителния директор на „Петрол“ Милко Димитров, който беше сред подсъдимите с Ганчев. Останалите, в продължение на повече от 10 години, бяха синът на Гриша Ганчев Данаил, бившият футболен съдия Ичко Лозев и още четирима. Всички обаче бяха оправдани с изключение на правнука на писателя Димитър Талев – Милко Талев.
Миналата година Данаил Ганчев осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 120 000 лева за неимуществени вреди и още 59 000 за адвокатски хонорари, а градският съд уважи изцяло исковете му и дори прецени, че справедливото обезщетение за Ганчев е 200 000 лева, но той е поискал по-малко.
Ичко Лозев пък осъди окончателно прокуратурата да му плати обезщетения за над 37 000 лева.
Иск срещу прокуратурата за 200 000 лева заведе и Милко Димитров, но на него градският съд миналата година присъди 50 000 лева за вредите от делото и 30 000 лева за разноските за адвокати. Наскоро обаче Софийският апелативен съд (САС) отмени решението и увеличи обезщетението до 75 000 лева, като уважи и изцяло иска на Димитров за имуществени вреди от платените хонорари за защита, който е за 42 000 лева. Над 4000 лева пък са разноските, които прокуратурата е осъдена да плати.
Разследването срещу Ганчеви, Димитров и останалите започна през 2012 г., а обвиненията бяха за организирана престъпна група, ръководена от бизнесмена, в която са участвали осем души и е извършвала данъчни престъпления. Ганчев беше обвинен, че ръководи престъпна група и е склонил сина си Данаил, Емилия Станоева и Милко Димитров да извършат данъчните престъпления. Срещу него беше повдигнато и обвинение за закана с убийство към бившия шеф на НАП Красимир Стефанов. Обвинителен акт беше внесен едва след като обвиняемите поискаха делото или да бъде прекратено, или да влезе в съда. Обвинението беше за данъчни престъпления за над 700 000 лева, като според прокуратурата то е извършено чрез продажба без фактури на захар, произведена в Бургаските и Девненските захарни заводи.
В спора за това колко е справедливото обезщетение за Димитров, той настоява да получи 200 000 лева и освен унижението от обвинението, посочва и нечовешките условия, при които е оцелявал два месеца и половина в ареста. В същото време прокуратурата твърди, че Димитров трябва да получи общо 10 000 лева, а за престоя в ареста отбелязва, че периодът е „твърде кратък“. В решението на първата инстанция пък се казваше, че Димитров не е доказал, че е била съсипана кариерата му, а според СГС прокуратурата не носи отговорност за медийните публикации.
Показания по делото са дали приятел на Димитров и негова асистентка във фирмата. Приятелят му свидетелства, че е ходил да го види в ареста и го заварил „без душа, пребледнял, унил, трудно говорел и общувал“, отслабнал. Асистентката свидетелства, че през 2014 г. когато Димитров станал изпълнителен директор в „Петрол“, служителите били предубедени, защото знаели от медиите за обвинението, а някои напуснали. Главната счетоводителка, например, „влетяла с гръм и трясък и казала, че тя за престъпници няма да работи и напуснала веднага“.
За да увеличи обезщетението до 75 000 лева апелативният съд акцентира на тежките обвинения и възрастта на Димитров, който през 2012 г. е бил само на 27 години, а през 2022 г., когато е оправдан – на 37 г. Относно възражението на прокуратурата, че е стоял твърде малко в ареста, САС е категоричен: това „граничи с цинизъм“.
Така прокуратурата е осъдена на втора инстанция да плати на Милко Димитров общо над 120 000 лева, а с присъдените обезщетения на Данаил Ганчев и Ичко Лозев, сумата, която държавното обвинение дължи по т.нар. „захарно“ дело надхвърля 330 000 лева. Решението на САС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.