Металните консервни кутии се считат за безопасна опаковка. Въпреки това е необходимо да се проучат възможните взаимодействия между тях и храните. Това направиха испански изследователи от университета в Сантяго де Компостела.
Те са част от всеки комплект за оцеляване и много от тях са незаменими в университетския живот на студентите. Когато не ни се готви или нямаме време, те са най-добрият вариант. И са незаменими, ако отиваме на къмпинг.
Става дума, разбира се, за консервите, които позволяват да се съхраняват различни видове храни и напитки в перфектни хранителни и органолептични условия.
Този начин на съхранение се използва от десетилетия. Сред многото му предимства е, че позволява да съхраняваме хранителни продукти в шкафовете си в продължение на години благодарение на дългия им срок на годност.
Поради това в обществото консервите традиционно се свързват с надежден начин за съхранение на хранителни продукти.
От химическа гледна точка обаче е необходимо да се проучат по-задълбочено възможните взаимодействия между опаковката и храните, които съдържа, за да се гарантира тяхната безопасност.
Обикновено, освен ако не забележим издутини или следи от ръжда по консервите, смятахме, че можем да бъдем спокойни.
Вдлъбнатините ни притесняват, тъй като те могат да повредят целостта на кутията до степен, че да се появят малки перфорации, които не винаги са видими, което улеснява проникването на бактерии и следователно замърсяването на храната в консервата.
Това, което обикновено се пренебрегва или, в най-добрия случай, не се разглежда достатъчно, са въпросите за безопасността на храните, свързани с компонентите на консервната кутия, например потенциалното увеличаване на опасни вещества, което би представлявало подправянето на салата с маслото, което съпровожда консервираната риба тон.
За какви вещества става дума? И най-вече, на какви рискове сме изложени? Металните опаковки обикновено съдържат полимерни покрития, които действат като бариера между храната и метала. Това покритие предотвратява корозията на кутията и запазва органолептичните свойства и качеството на храната.
Въпреки това, някои от неговите компоненти могат да попаднат в храната чрез процес, наречен „миграция“.
Това може да повлияе на качеството на продукта и в някои случаи да представлява потенциален риск за здравето на потребителя, било то поради поглъщането му в големи количества, или поради кумулативна експозиция през целия живот чрез храната.
Групата FoodChemPack (Изследване, разработване и оценка на химическата безопасност на храните и материалите, които влизат в контакт с храните) от Факултета по фармация на Университета в Сантяго де Компостела (USC), Испания, изучава покритията на метални опаковки за напитки и консервирани храни в рамките на няколко проекта (MIGRAEXPO, MIGRACOATING, BACFood4Expo и ACHED), в сътрудничество с Испанската агенция за безопасност на храните и храненето (Aesan).
През последните години установихме, че много покрития съдържат епоксидни смоли на базата на диглицидилов етер на бисфенол А, синтезиран от епихлорхидрин и бисфенол А (BPA), ендокринен разрушител, който влияе на хормоналната система.
По този начин той допринася за развитието на метаболитни заболявания, като диабет или затлъстяване, и може да засегне репродуктивната система, наред с други вредни ефекти.
През 2011 г. опасността на това съединение доведе до забраната му в бебешките биберони.
Европейските власти все повече намаляват максималното количество бисфенол, на което трябва да бъде изложено населението като цяло. До такава степен, че през декември 2024 г. Европейската комисия забрани използването на бисфенол А и неговите производни в материали, предназначени да влизат в контакт с храни.
В напитките, които бяха изследвани, (алкохолни, енергийни, освежаващи напитки или минерална вода), миграцията на тези съединения, производни на бисфенол А, се оказа ниска.
От друга страна, в консервираните храни, особено в тези с високо съдържание на мазнини, бяха измерени по-високи нива на миграция.
Например, в консерви като риба тон с домат, ескабече или масло са открити по-високи концентрации на друго съединение, наречено цикло-ди-бадж, в сравнение с риба тон в натурален вид.
За разлика от бисфенол А, това съединение все още не е регулирано поради липса на токсикологична информация.
Поради всички тези причини се счита, че не е добър навик да подправяме макаронени изделия или салати с течността от консервните кутии, тъй като това може да увеличи излагането ни на тези вещества.
Освен това е наблюдавано, че претоплянето на храната директно в консервната кутия, практика, свързана с конкретни ситуации, като например къмпингуване, може да увеличи миграцията на тези съединения.
Топлината ускорява процесите на прехвърляне на вещества от вътрешния слой на опаковката към храната, което може да увеличи рисковете за здравето.
