Според учени Слънцето се държи удивително спокойно в сравнение с другите звезди. Ето защо те предполагат, в ново проучване, че причината за това негово поведение са планетите от Слънчевата система.
Гравитационното влияние на Венера, Земята и Юпитер може би оказва „успокояващ ефект“ върху активността му.
Учените от центъра „Гельмголц Дрезден-Росендорф (HZDR)“, Германия, предполагат, че слънчевата активност се влияе не само от вътрешните процеси, но и от гравитационното привличане на планетите.
Слабите приливни сили от страна на Венера, Земята и Юпитер действат като „кардиостимулатор“, като ритмично влияят на вътрешните магнитни системи.
Това се вижда от проведена наскоро симулация.
Най-интензивните и потенциално опасни явления се случват именно в периодите на максимална напрегнатост на магнитното поле на Слънцето.
„Събитието на Керрингтън“ от 1859 г. – най-мощната геомагнитна буря в историята
Тогава короналното изхвърляне на маса извади от строя телеграфните линии по целия свят.
Повторение на подобен инцидент в съвременната технологична епоха би могло да доведе до глобален колапс. Както на спътниковите системи, така и на комуникационните мрежи и енергийните системи.
Според резултатите от ново проучване, самата структура на нашата Слънчева система може по естествен начин да намали вероятността от такива катаклизми.
„Ако магнитното поле на Слънцето остане на по-ниско ниво за значително по-дълъг период от време, това намалява вероятността от много бурни събития“, подчертава водещият автор Франк Стефани.
Моделирането на учените показва, че приблизително на всеки 11 години приливните сили на Венера, Земята и Юпитер се подреждат по специален начин.
Това изравняване оказва фино, но съществено влияние върху слънчевото динамо – механизмът, който генерира магнитното поле на звездата.
Освен известния 11-годишен цикъл на Слънцето, изследователите проучиха и по-малко известния феномен – квазидвугодишните колебания на магнитното поле на светилото.
Те се случват с периодичност от около 1,7 години.
Изчисленията показват, че неговите параметри съответстват на наблюдаваните модели на слънчевата активност и този процес може да „сдържа“ слънчевите изригвания и други опасни явления.
„Ние разглеждаме това явление като обещаващ начин да обясним факта, че слънчевата активност е много по-благоприятна, отколкото при други слънцеподобни звезди“, подчертават астрофизиците.
Дори и сега, когато Слънцето наближава пика на своя 11-годишен цикъл, най-мощните му изригвания не са толкова опасни, колкото при други звезди.
Най-силните изхвърляния от нашето светило са 10–100 пъти по-слаби от тези на неговите аналози в галактиката.
Относително спокойният характер на Слънцето може да е изиграл решаваща роля в зараждането на живота на Земята, отбелязват учените.
Друга невероятно активна звезда би могла постоянно да бомбардира планетата с интензивна радиация и заредени частици, но нашето светило с неговата относително ниска активност вероятно е осигурило стабилно космическо време, създавайки благоприятни условия за човечеството.
