С наближаването на 1 януари 2026 г., когато ще въведем официално еврото, 27-те банки, работещи у нас, вече са в надпревара кой да привлече повече пари, а и как да ги задържи.
Подобно на други държави, които вече приеха европейската валута, и у нас се очакваше засилен приток на пари към банките основно от сейфове, буркани и дюшеци. Прогнозният им размер е около 30 млрд. лв. , като 2 млрд. лв. вече са депозирани само за месец.
Първата стъпка бе направена още преди месеци, когато, след като трезорите призоваха хората да внасят парите си, за да бъдат безплатно превалутирани в евро на 1 януари. Повечето банки свалиха временно таксата при внасяне на левове в брой. Първоначално мярката бе обявена от две големи банки и пробно само за месец, но след като стана ясно, че тя работи, всички трезори въведоха това облекчение.
Повечето анализи показват, че с 50-80% са се увеличили парите в брой, влезли в касите на банките, а средната сума на отделните вноски е по-висока с 40%. Ако средната сума преди обявяването на мярката е била 2000 лв., сега е 2500 лв.
Тъй като засега удължаването е различно за различните банки, който реши да внася пари в брой, е добре да провери при кои няма такса. УниКредит Булбанк например първоначално обяви внасяне без такса до 10 август, а след това удължи срока до 30 септември. ОББ също удължи услугата, но до 31 октомври, а Банка ДСК – засега до 30 ноември. Пощенска и ПИБ пък направо фиксираха краен срок за кампанията 31 декември.
Повечето трезори са премахнали таксата и за внасяне на пари в брой през банкомат, ако е в рамките на дневния лимит, който е различен за различните трезори и варира от 4000 до 9500 лв. Някои, като например ОББ, изрично съобщават, че няма да приемат монети, а само банкноти.
Всички банки съобщават на клиентите си също, че при внасяне на над 10 000 лв. ще се наложи попълване на декларация за произхода на парите и доказване на законовия източник за тях.
Във връзка с това е и изискването пари в брой без такса да става само от собственика им, а не от трети лица.
Причината е, че се опасяват сиви пари да не бъдат легализирани, като бъдат внасяни от трети лица в полза на собственика им.
Като част от екстрите банките предлагат специални планове за превод на заплати или на пенсии, които да бъдат обслужвани без такса до 30 юни 2026 г. Безплатно ще бъде тегленето от банкомат всеки месец, както и преводите и плащането на битови сметки по тези планове.
Друга относителна новост, която се очаква да бъде добре приета от клиентите, е офертата на някои големи банки за т.нар. мултивалутни сметки. При тях хората, които имат наличности и регулярни приходи в различна валута, вместо да правят за всяка от тях отделна сметка, могат да направят една. Например в левове и в евро или в евро и долари и т.н. Предимството освен спестяването на таксите за обслужване на по-голям брой сметки е, че при извършване на международни преводи или необходимост от конвертиране на валути банката прави това автоматично.
Такива сметки са подходящи освен за хора, които пътуват често, така и за тези, които пазаруват онлайн от различни търговци и искат да се разплащат с различна валута.
Освен това такива сметки се управляват онлайн от един акаунт и така човек следи и управлява всичките си пари лесно, бързо и удобно.
Друга ниша, която е от полза за клиентите, е предлагането на дебитни и кредитни карти, издадени в евро, при които конвертирането се прави също автоматично и без такса.
Прогнозата е, че след въвеждането на еврото таксите за трансакции в евро ще намалеят, тъй като ще бъдат третирани като местни. Повечето банки отсега се готвят, а някои вече предлагат автоматизирани решения за периодични плащания и заеми в евро, които се настройват за плащане в равни вноски или в зависимост от курса на еврото, ако заемът го изисква, например ако е към чужбина. Всички трезори непрекъснато актуализират своите онлайн приложения, като някои вече предлагат светкавични преводи и в евро.
За бизнеси и фирми, които работят с международни партньори, се предлагат специализирани пакети и услуги в евро, в които се включва адаптиране на финансови операции, разплащания, получаване на финансиране и т.н.
Всяка банка периодично изпраща съобщения до клиентите си, в които напомня датата за въвеждане на еврото, услугите, които предлага, и т.н. Някои включително и по-малки банки дават и съвети за разпознаване на фалшиви евро, съвети за безопасност при обмяна и пренос на пари. Всички без изключение информират клиентите си как, кога и по какъв курс ще се извърши превалутирането на 1 януари 2026 г.
Не изостават в конкуренцията и финтех компаниите. Те са около 100, като най-голям брой от тях извършват дигитални разплащания. Има и такива, които са специализирани в застраховане, кредитиране, инвестиции, цифрова идентификация, търговия с виртуални активи, управление на лични финанси.
Акцент при тях е сигурността, бързината и иновативните решения. Повечето предлагат дистанционно откриване на сметка, което вече правят и банките, както и ниски такси за преводи от левове в евро и обратно. Обичайно финансовите операции при тях са застраховани до определена сума, най-често до 100 000 лв.
Бързината при тези компании е основен принцип. Преди 5 години например превод в евро пристигаше за 2 дни, а сега това се случва до 2 часа. Повечето от тези компании виждат бъдещето си като “мобилно, инстантно, 24/7, без офиси”. Незабавните преводи все още са до определен таван.
Друг акцент за привличане на клиенти е т.нар. плащане с иницииране, при което трето лице или платформа започва плащане от името на клиент на такава компания. Всеки, който пазарува онлайн, познава такива плащания – платформата предлага избор за плащане, например с карта, през банка. Трето лице, т.е. платформата за изпращане, изисква от банката на притежателя на картата да направи проверка и да разреши, да откаже или съответно да направи плащането. Предимствата са в сигурността, бързината на разплащането и икономията на време. Допълнителен тласък в развитието на тези компании се очаква, след като се изпълнят всички препоръки на Директивата за платежните услуги, която ще даде право на достъп на небанковите институции до всички платежни системи на ЕС.
