На 3 септември почитаме паметта на Св. свщмчк. Антим Никомидийски и Св. Фива дякониса. Животът на Свети Антим учи на твърдост и мъжество във вярата, а примерът на Света Фива – на служение и добротворство. Заедно те показват, че пълнотата на християнството се изразява в съчетанието на верността към Бога и любовта към ближния.
Свети свещеномъченик Антим е един от най-почитаните раннохристиянски епископи и мъченици. Той е родом от Никомидия (Мала Азия) и живял в края на III – началото на IV век. По време на жестоките гонения срещу християните при императорите Диоклетиан и Максимилиан, Антим се проявил като ревностен защитник на вярата.
Като епископ на Никомидия той укрепвал своите духовни чеда в изпитанията и ги насърчавал към твърдост. Не се уплашил от заплахите и не изоставил паството си, въпреки че знаел какво го очаква. В крайна сметка бил заловен, измъчван и обезглавен заради Христовата вяра.
Света Фива е една от жените, споменати в Новия Завет. Апостол Павел я нарича „дякониса на църквата в Кенхрея“ (Римляни 16:1-2) и препоръчва вярващите да я приемат „в Господа достойно за светиите“.
Тя е пример за първите християнки, които активно служели в църковния живот – помагали на бедните, подпомагали благотворителността и били духовна опора на общността. Фива се смята за една от най-ранните жени, посветили се на църковно служение, и за образец на християнска милосърдност.
Денят често се свързва със силата на молитвата срещу изпитания и трудности. Жените почитат Св. Фива като покровителка на домашния ред и милосърдието. На места се правят дарове за бедни или болни – в памет на нейната благотворителност.
