Областният управител на Русе Драгомир Драганов се срещна с известния български писател, драматург и сценарист Кънчо Атанасов. Двамата обсъдиха възможността за представяне на последните негови произведения пред русенската общественост.
По думите на Драганов провеждането на подобна инициатива ще е много интересна за хората от всяка една възраст, защото в разказаните истории има моменти от днешния труден живот с мутрите, безработицата и гурбетчийството на младите българи, както и от миналото с работата по заводите, партийните секретари и изкарването на валута в Коми. Според областният управител от подобни произведения човек може да научи много, защото те дават една много реална представа за миналото и настоящето. Най-хубавото е обаче че тези образи са напълно реални. Подобно представяне се предвижда да се направи за средата на месец октомври в Русе.
В книгите често се появява и образът на писателя, който все пише за всичко, което вижда и го вълнува, но все не е написал най-хубавата си книга и който за пореден път доказа, че е добър разказвач на истории, смятат литературните критици. Те допълват още, че словото на Кънчо Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво „те хващат” за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му, а на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие.
Припомняме, че Кънчо Атанасов е роден на 18 октомври 1946 година в село Дряновец, община Бяла, Русенско. В момента живее и пише в село Маноя, Дряновска община, Габровска област. Печата свои разкази в литературни списания. Дебютната му книга е сборникът „Трета кабина, моля!“, издаден през 1974 г. За него той печели наградата за проза „Южна пролет“ през 1975 г. и става вторият ѝ носител след Росен Босев. Кънчо Атанасов е автор на над 17 книги. Сценарист е и на филмите: „Покрив”, „Живи хора” и „Квартал „Акация”. Изпод перото му са излезли пиесите: „Домъ М. Фабианъ” (Русенски драматичен театър), „Хартиеният човек” (Телевизионен театър) и „Последният живот” (Народен театър „Иван Вазов”).
