Еди Рама иска да превърне Албания в първата страна в света без пари в брой до 2030 г., в името на борбата срещу неформалната икономика.
Но дали това е популистка прищявка, която води до нови рискове, или реална нужда на пазара?
Наскоро преизбран за четвърти мандат, премиерът Еди Рама представи през август амбициозния си проект по време на среща, озаглавена „Албания 2030 – визия за европейска интеграция“, основана на прогнозата, че „до края на десетилетието Албания ще бъде общество без налични пари, което означава, че всички финансови транзакции ще бъдат изцяло цифрови“.
Според министър-председателя необходимите инструменти вече са налице и за постигането на тази цел е необходимо само по-добро обучение и строго управление на прехода.
Еди Рама вижда в това възможност за модернизиране на икономиката и премахване на административната тежест и практиките от минали епохи.
Въпреки това, пълната дигитализация на паричната система без предпазни мерки не е безпроблемна.
Преходът към електронна валута може да доведе до налагане на монопол в ущърб на гражданите и основните икономически свободи, предупреждава например журналистът Гьорг Еребара от Balkan Investigative Reporting Network (BIRN), според когото електронната валута трябва да остане алтернатива, а не задължение.
Всъщност, при липса на независима регулация и здравословна конкуренция, финансовите институции биха могли да наложат прекомерни такси, неблагоприятни обменни курсове или дори дискриминационни практики спрямо клиентите.
Премахването на парите в брой би могло да превърне тези злоупотреби в „частни данъци“, което би засилило социалните неравенства и ограничило свободата на гражданите да избират начините си на плащане.
Този риск е още по-голям, тъй като регулаторните органи в Албания често са обвинявани в бездействие спрямо антиконкурентното поведение на банките.
Преди 35 години Албания излезе от авторитарен режим без модерна банкова система и финансова инфраструктура.
Преходът беше бавен: първите банкомати бяха инсталирани едва през 2004 г.
Днес страната е изправена пред ново голямо предизвикателство: да навлезе в цифровата ера, без да повтаря грешките от миналото.
В страна, в която дълго време преобладаваше плащането в брой, близо 95 % от транзакциите, особено в малкия бизнес и ежедневните услуги, все още се извършват в брой.
Тази ситуация се счита от Асоциацията на банките за пречка за формализирането на икономиката, конкурентоспособността и устойчивото развитие.
Близо 4,4 милиарда евро циркулират извън банковата система, което е исторически рекорд за Албания.
Според Асоциацията на банките, това масово използване на пари в брой насърчава укриването на данъци и компрометира усилията за икономическа модернизация.
Организацията призовава за въвеждане на законен таван за плащанията в брой, извършвани от гражданите, както и за задължително приемане на плащания с карта в предприятията.
„Парите в брой са бич за икономиката: те пречат на ясната представа за нейното функциониране, подхранват неформалната икономика, укриването на данъци и нарушават конкуренцията. Необходимо е спешно да се ограничи използването им доколкото е възможно“, счита Спиро Брумбули, генерален секретар на Асоциацията на албанските банки.
Според него „дигиталните плащания не са само въпрос на удобство, а са и инструмент за прозрачност и средство за по-добро определяне на нашата икономическа и социална роля“.
Въпреки известен напредък, препятствията остават значителни, особено за малките предприятия, които продължават да работят почти изцяло с пари в брой.
За разлика от някои съседни страни като Гърция или Северна Македония, където лимитът за плащания в брой е фиксиран на 500 евро, Албания все още не е въвела задължителен таван за физическите лица.
„При нас само плащанията на големите предприятия са ограничени. Въпреки това, последните вече са длъжни да предлагат алтернатива на плащанията в брой“, уточнява Спиро Брумбули.
Той припомня също, че влизането в сила през октомври на SEPA, единната зона за плащания в евро, както и появата на незабавните плащания, бележат значителен напредък.
Но за да успеем в този преход, „имаме нужда от кампании за осведомяване, по-добър достъп до интернет и преди всичко ясна политическа воля. Ако всеки направи своя принос, бихме могли да намалим дела на кеш плащанията от 90% на 60%, което би представлявало радикална промяна в манталитета“.
Тази тенденция към дигитализация се потвърждава от Гент Сейко, управител на Банката на Албания, който подчертава значителното увеличение на електронните плащания през последното десетилетие: те са се увеличили от 2 на 21 плащания на глава от населението през последното десетилетие благодарение на намаляването на разходите, по-доброто адаптиране на продуктите и по-широкия достъп до платежни услуги.
Основният въпрос остава: искаме ли наистина модернизирана икономика или просто затворен пазар, обслужващ банковите интереси?
Арбен Малай, бивш министър на финансите и финансов експерт, счита, че амбицията на премиера Еди Рама за икономика без пари в брой е по-скоро популизъм, отколкото реалистична стратегия.
„Високият процент на неформалната икономика, особено в селскостопанския сектор, който представлява значителна част от БВП, е много по-висок отколкото в която и да е друга страна в региона. Голяма част от населението живее в селските райони. Освен това по-голямата част от парите, изпращани от емигрантите, милиарди долари годишно, се изпращат извън официалните платежни канали. Основните търговски партньори на Албания – Турция, Гърция и Италия – също имат високи нива на неформалност“, обобщава Арбен Малай.
Без ясни и измерими цели преходът към цифрова икономика рискува да остане една неясна и трудна за реализиране амбиция. Както подчертава Арбен Малай, всяка сериозна стъпка трябва да се основава на строг анализ, в който да участват компетентните институции, икономическите субекти и академичните среди.
В контекст, в който социалните, образователните и институционалните условия все още са нестабилни, би било илюзорно да се очакват бързи и трайни резултати, без предварително да се укрепят тези фундаменти.
Гьорг Еребара, анализатор в BIRN, подчертава, че последствията засягат не само гражданите, но и икономиката като цяло.
Използването на хищнически практики в бизнеса генерира печалби за сметка на доверието.
Той обаче набляга на един ключов момент: ако държавата, по искане на банките или по волята на министър-председателя, наложи на гражданите задължението да използват банкови услуги, без да предложи валидна алтернатива, тези хищнически практики рискуват да се превърнат в частни данъци.
В този контекст една интервенция, целяща да ограничи например правото на предприятията да използват пари в брой като по-икономична алтернатива на електронните пари, предлагани от банките — независимо дали това е инструмент за борба с неформалната икономика и други подобни практики — би могла да създаде вредни монополи.
Тези монополи биха се добавили към многото други, чиито албанци вече страдат, с дългосрочни негативни последици за цялата икономика, пише БГНЕС.
