ЕС и Украйна започнаха обсъжданията за изграждане на „стена срещу дронове“ на фона на последните провокации от страна на Русия. България е сред страните-членки, участващи в дискусията, съобщи „Гардиън“.
Темата се разглежда като все по-належаща след последните руски навлизания с дронове в Естония, Полша и Румъния, както и серията от досега неидентифицирани наблюдавани дронове над Дания.
В дискусиите участват България, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Украйна.
Разговорите се ръководят от европейския комисар по отбраната Андрюс Кубилюс, като НАТО също е ангажирана „на техническо ниво“.
„Гледайки опита на Украйна, е ясно, че ЕС трябва да разработи допълнителни способности, които може би в момента ни липсват“, заяви Кубилюс по време на срещата. Той каза, че задачата започва с „възможности за откриване“, включително набор от радари, акустични сензори и друго оборудване за откриване на всички дронове, включително и по-малки летателни апарати, летящи на ниска височина.
Еврокомисарят подчерта, че това трябва да бъде „нашият първи приоритет“. После, по думите му, разговорът преминава към това как да се свалят дроновете, започвайки с електронната война, включително много ефективно заглушаване, използвано от Украйна.
„Трябва да видим как можем да изградим тези капацитети в нашите защитни линии“, заяви еврокомисарят. Той добави, че също така съществуват опции за използване на „традиционна, класическа артилерия“ срещу дронове, която украинците „използват по много ефективен начин“ и добави, че е нужно да се действа умно, защото в противен случай се стигна до ситуация, в която се харчат милиони, за да бъде свален един дрон, струващ 10 000 евро.
Кубилюс отбеляза, че някои експерти предполагат, че ЕС може да завърши проекта за „стена срещу дронове“ в рамките на година, въпреки че признава, че „не е сигурен“ относно този график. Еврокомисарят заяви, че ученето от опита на Украйна и нейната по‑широка отбранителна система ще бъде критично важно.
Идеята за стената срещу дронове по Източния фланг на НАТО дойде веднага след като в Полша влязоха около 20 дрона почти наведнъж. От тях само част бяха свалени, и то от изтребители. В Румъния влезе един дрон и срещу него също беше изпратен изтребител. Тогава стана ясно, че срещу дроновете се използва несъразмерна като военна и финансова мощ, както и че системите на отделните страни и на НАТО едва ли биха се справили при масово нахлуване на дронове.
Идеята за стената беше спомената от председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен в реч на 10 септември – само часове след нахлуването на руски дронове в Полша. Тя обяви, че Европа ще създаде „дронов съюз“ с Украйна, както и, че Европа трябва да построи „стена срещу дронове“.
Тогава председателката на ЕК добави, че Съюзът ще отдели 6 млрд. евро за първата инициатива. До момента няма информация какво финансиране ще е нужно за европейската отбрана срещу дронове и откъде ще дойдат парите. Иначе се очаква именно на Украйна, на нейните мощности за производство на дронове и на опита й да противодейства на масови атаки на Русия с дронове да се разчита при разработката и осигуряването на защитната стена.
Идеята за координирана отбрана срещу дронове по източната граница на Европейския съюз не е изцяло нова, припомня „Свободна Европа“. През юли вътрешното министерство на Литва каза, че по-рано през годината Брюксел е отказал да финансира проект за „стена срещу дронове“, предложен от балтийските държави.
Нахлуването на руски дронове в Полша, а след това и Румъния, изглежда, променя ситуацията. Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс каза пред Ройтерс на 18 септември, че Европейската комисия ще предприеме „много интензивна и ефективна подготовка“
По думите му целта е „да започнем да запълваме тази празнина, която е наистина много опасна за нас, колкото се може по-бързо“. Именно тогава той съобщи, че ще проведе среща с министрите на отбраната от страните по източната граница на ЕС.
