Над 60 на сто повече актове за административнонаказателни производства, издадени от Сметната палата, въз основа на които в държавния бюджет влизат над 350 хил. лева; 14 на сто ръст на изпълнените препоръки от одитираните организации, което показва повишена ефективност по отношение на въздействието на одитната институция; грешки за 4,1 млрд. лева са коригирани във финансовите отчети на общини и ведомства; одитирани за законосъобразност са 2,2 млрд. лева бюджетни средства.
Това са само част от акцентите в отчета на Сметната палата за 2024 г., който е внесен в Народното събрание в определения от Закона срок – 30 септември. Това съобщиха от пресцентъра на Сметната палата.
Документът обобщава резултатите от 370 извършени одита, очертава обективна картина на състоянието на публичния сектор и предлага решения за подобряване на неговото управление.
„Отчетът за дейността ни ще подпомогне работата на Народното събрание с надеждна информация за осъществяване на подходящи законодателни промени и контрол. Убеден съм, че ще бъде от голяма полза и за всички заинтересовани страни – публични организации, неправителствен сектор, медии и граждани – за равносметка, подобрения и финансова дисциплина, за висока информираност и обществено въздействие“, каза председателят на Сметната палата Димитър Главчев.
Основни акценти от дейността на Сметната палата през 2024 г.
• Значими за обществото одити:
През 2024 г. са проверени няколко ключови области от обществения живот чрез одитите на изпълнението. Те са изключително важен инструмент в арсенала на Сметната палата, защото позволяват на институцията да предостави на обществото и управляващите задълбочена информация за това дали публичните ресурси се използват по предназначение и дали те постигат планираните резултати.
Секторните направления за одитната дейност се определят на база приоритетите, заложени в Националната програма за развитие: „България 2030″, допълнени със сектори от стратегическо значение за България. Разширеният списък със секторни направления обхваща ключови сфери от публичния сектор, важни за добрия начин на живот на българските граждани.
През отчетения период Сметната палата е приела 5 одитни доклада за извършени одити на изпълнението. Те са в три секторни направления – наука и образование, здравеопазване и държавно управление. Одитите изследват качеството на училищното образование, резултатите от управлението на пандемията – дали изпълнението на мерките в здравеопазването във връзка с COVID-19 са осигурили защита на живота и здравето на гражданите, ефективността на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030 г. за подобряване на ключовите показатели, свързани със здравето на бременните жени, майките, децата и подрастващите, ефективността на действията по програмиране и планиране на Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация като един от източниците на европейски средства за периода 2021-2027 г. и ефективното и ефикасно изпълнение на реформата за регистрите на държавната администрация.
При извършените 5 одита са констатирани несъответствия с изискванията на специфичната правна рамка, както и пропуски в организацията за управление на одитираните процеси и дейности, които са довели до недостатъчно ефективно и/или ефикасно изпълнение на дейността.
В резултат от одитите на министъра на здравеопазването са дадени общо 20 препоръки – 9 за майчиното здраве и 11 за мерките по време на COVID-19, към министъра на иновациите и растежа е отправена 1 препоръка, към министъра на образованието и науката – 21 броя (за училищното образование) и към министъра на електронното управление – 9.
Сред препоръките, дадени на министъра на здравеопазването, са:
- включване на неонаталния слухов скрининг към Пакета медицинска помощ, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (по одита за майчиното здраве);
- осигуряване на стандартизирано качество на оказваната медицинска помощ и защитата на правата на пациентите, хоспитализирани в клиниките и отделенията по анестезиология и интензивно лечение в лечебните заведения за болнична помощ (по одита за мерките по време на пандемията);
- анализ на разходите на предоставените субсидии през периода на пандемията от COVID-19 на лечебните заведения за болнична помощ, съгласно сключени едногодишни договори с МЗ (по одита за пандемията).
Сред препоръките, отправени към министъра на образованието и науката, са:
- въвеждане на по-строги изисквания за формиране на общата оценка „Приложим в практиката“ при оценката за пригодност на учебници и учебни комплекти, както и включване на ученици и родители в оценката за пригодност за прилагане на проектите;
- извършване на целенасочени тематични анализи за ефективността на учебните програми, утвърждавани от директорите на училищата;
- извършване на проучване сред заинтересованите страни доколко утвърдените промени в учебните програми по общообразователните предмети осигуряват оптимизиране на учебния материал;
- създаване на нормативна възможност за извършване на промени в одобрените учебници и учебни комплекти при обосновани случаи на неясно учебно съдържание, както и на вътрешен ред за анализ на постъпващи сигнали за грешки и/или неподходящо поднесено съдържание;
Петте одитни доклада са изпратени на съответните парламентарни комисии в Народното събрание, един е представен на Европейската сметна палата и Европейската комисия.
• Коригиране на счетоводни грешки за 4,1 млрд. лева
Одитната дейност на Сметната палата през 2024 г. е довела до коригиране на счетоводни грешки във финансовите отчети на бюджетните организации (министерства, ведомства, държавни висши училища и общини) в размер на 4,1 милиарда лева. Така са отстранени 90 на сто от всички установени неправилни отчитания.
През одитирания период Сметната палата е приела общо 326 одитни доклада за извършени финансови одити на годишните финансови отчети (ГФО) на бюджетните организации за 2023 г. Одитирани са всички централни органи, а одитираният бюджет на общините е 13,7 млрд. лева (98 на сто от общия им бюджет).
Сметната палата отчита, че е нараснал броят на финансовите отчети, които дават вярна и честна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на отделните бюджетни организации. Изцяло позитивни (немодифицирани) са изразените от одиторските екипи мнения в 82 на сто от одитите на финансовите отчети. Причината за високия им дял е възможността установените от одиторите неправилни отчитания да се коригират по време на финансовия одит.
При одитите са установени слабости, като някои от тях се наблюдават и в трите групи одитирани обекти – министерства и ведомства, държавни висши училища и общини. Например при изготвянето на финансовия отчет се допускат неправилни отчитания по отношение на класифицирането на приходите и разходите, активите и пасивите. Други слабости са неспазване на указанията на Министерството на финансите, недобра организация на счетоводната отчетност, неефективен вътрешен контрол. Някои от допусканите слабости са дългогодишни, като неправилното определяне на разходите за амортизация, неправилното класифициране на активи, пасиви, приходи, разходи и трансфери, неправилното осчетоводяване на гаранции, обезпечения и ангажименти.
На основание на разпоредбите на Закона за Сметната палата, одитни доклади са изпратени по компетентност и на други органи за сведение или за предприемане на съответни действия – министерството на финансите, общински съвети и Националното сдружение на общините в Република България. При установени в процеса на одита действия, които създават възможност за незаконосъобразно събиране или разходване на бюджетни или други публични средства, както и при констатирани данни за престъпление, са приложени разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от ЗСП, като е уведомена Прокуратурата на РБ.
В отчета за 2024 г. на Сметната палата се посочва, че добрата финансова отчетност в публичния сектор позволява финансовата информация да се използва за подобряване на управлението, спомага за законосъобразността на публичните дейности и повишава доверието на обществото в публичните организации.
За непрекъснатото подобряване на финансовата отчетност Сметната палата е отправила препоръки и предложения към министерството на финансите за създаване на еднакво тълкуване и прилагане на правила, където е необходимо.
• Одитирани за законосъобразност 2,2 млрд. лева бюджетни средства на ведомства и общини
През 2024 г. Сметната палата е приела 29 доклада за одити за съответствие при финансовото управление като в обхвата на проверките за законосъобразност са общо 2,2 млрд. лева бюджетни средства на ведомства, общини и висши училища. Най-голям е делът на средствата на първостепенните разпоредители с бюджет (министерства, комисии, държавни агенции) – 1,2 млрд. лв.
Одитът за съответствие е проверка дали системите за финансово управление и контрол на публични средства отговарят на нормативните изисквания, вътрешните актове и договорите. Сред критериите за избор на одитни задачи са общественият интерес, размерът на управлявания публичен ресурс, сигнали от трети страни, възложени без конкуренция обществени поръчки. Проверява се администрирането на приходи и разходи, възлагането и изпълнението на обществени поръчки, управлението и разпореждането с имоти държавна и общинска собственост.
Сред установените слабости са нарушения на бюджетната дисциплина, липса или неактуализирани вътрешни правила, неидентифициране на рисковете.
