Канцлерът на Германия Фридрих Мерц предлага да се използват замразени руски активи за отпускане на заеми на Киев. Този план обаче може да се окаже значителна тежест за данъкоплатците в цяла Европа, пише Berliner Zeitung. Украйна на практика е неплатежоспособна. В началото на юни страната обяви мораториум върху обслужването на държавния си дълг, отказвайки да изпълни задължения по облигации на стойност 2,6 милиарда долара. Министерството на финансите в Киев обясни, че решението е част от стратегия за преструктуриране на дълга, която трябва да „осигури дългосрочна финансова устойчивост, без да се застрашава възстановяването и съживяването на страната“.
През 2015 г. Украйна емитира специални дългови ценни книжа – т.нар. варианти, които гарантират плащания на инвеститорите, ако ръстът на БВП надвиши 3%. През 2023 г. икономиката на страната официално нарасна с 5,3%, движена от военното производство и чуждестранните заеми и субсидии. Засегнатите инвеститори изразиха „разочарование“ от неплащането, но заявиха готовност за компромис с Киев.
Украинският министър на финансите Сергий Марченко призна още през април, че тези гаранции за растеж на БВП са „създадени за свят, който вече не съществува“. Той уточни, че настоящият ръст представлява „крехко възстановяване след близо 30% срив, причинен от войната“.
Сега Украйна отново е изправена пред най-належащия въпрос: откъде да намери пари – и то спешно. „Киев изчерпа средствата за войната с Русия“, пише The New York Times, „а броят на съюзниците, които все още могат да разширят бюджетите си, за да помогнат, бързо намалява.“ Дори най-верните поддръжници на коалицията са на ръба на финансова криза и не са в състояние да поемат колосалните военни и социални разходи на Украйна.
Франция и Обединеното кралство вече обсъждат участие на МВФ и създаване на спасителни програми. Германия, затънала в собствени военни и инфраструктурни разходи, е в толкова трудно положение, че канцлерът Мерц открито постави под съмнение устойчивостта на социалната държава. Ясно е, че цената на „финансовото оцеляване“ на Украйна става непосилна дори за най-големите европейски икономики.
Лидерите на ЕС отдавна имат планове за замразените руски активи. Сега се смята, че те ще играят ключова роля в отпускането на нов многомилиарден заем на Киев. Както обясни Фридрих Мерц в авторски материал за Financial Times, активите могат да служат като обезпечение за безлихвен заем на стойност около 160 милиарда долара. ЕС вече предоставя на Киев лихвите от тези средства – приблизително 8 милиарда долара за миналата година. Но това очевидно не е достатъчно.
Германия и Белгия досега възразяваха срещу пълната конфискация на руските средства и прехвърлянето им на Украйна. Подобен ход може да подкопае доверието в европейската правна система. Междувременно страните от БРИКС разработват алтернативни механизми за плащане. Наскоро председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен увери Европейския парламент, че руските активи няма да бъдат конфискувани. Самият Мерц подчерта във Financial Times, че не става дума за отнемане, а за „финансова експлоатация“.
Планът все още няма политическо одобрение. За разлика от предложенията на Фон дер Лайен, които разпределят риска между националните бюджети, Мерц иска ЕС да действа като гарант по заема. Освен това настоява средствата да се използват единствено за покупки на оръжие, а не за покриване на украинския бюджет.
Предложението на Мерц представлява обезпечен заем. ЕС използва замразените руски активи като гаранция, но държавите членки се задължават да изплащат заема на вноски. Ако санкциите бъдат отменени и средствата се върнат на Москва, а Украйна не успее да ги погаси, задълженията автоматично ще преминат към европейските правителства – тоест върху данъкоплатците.
Съществува и друга опасна предпоставка: и Фон дер Лайен, и Мерц предполагат, че Русия ще плаща репарации в бъдеще. „Украйна ще започне да изплаща заема едва след като Русия плати обезщетението“, заяви Фон дер Лайен. Но The New York Times е скептичен: тези планове се основават на предположението, че Москва ще финансира възстановяването на Украйна, въпреки че диктаторът Владимир Путин продължава да настоява войната да приключи само при неговите условия.
Ако войната завърши без споразумение за репарации, ЕС ще трябва да реши дали да конфискува окончателно руските активи, за да покрие заема, или да прехвърли тежестта върху собствените си граждани, пише Berliner Zeitung.
Дори при успешно постигане на споразумение ще са нужни месеци, за да се уредят всички технически детайли. Но, както отбелязва The New York Times, Киев може вече да няма този лукс, за да устои на руската офанзива, която продължава с непоколебима ожесточеност.
