Ново проучване предупреждава, че ключово океанско течение в Северния Атлантически океан се влошава до степен на пълно разрушаване вследствие на климатичните промени. Учените твърдят, че Северноатлантическият субполярен гир, който е масивна система от въртящи се океански течения южно от Гренландия, губи стабилност от 50-те години на миналия век.
Сега той се приближава до критичен праг в системата, който, ако бъде преминат, може да доведе до внезапни и драстични климатични промени.
Северноатлантическият субполярен гир пренася топлина от тропиците към Северния Атлантически океан, като помага за регулиране на температурите в Европа и Северна Америка.
Но забавянето или отслабването на това движение може да потопи Европа в малка ледена епоха. Такъв драматичен период на регионално охлаждане е имало между 1300 и 1850 г.
По време на последната малка ледена епоха реките са замръзнали, а реколтата е била унищожена, когато средните температури са спаднали с 2 °C.
Авторът на проучването д-р Беатрис Ареляно Нава, лектор по физическа океанография в Университета в Ексетър, определи наблюденията като много тревожни.
„Нашите данни предоставят независими доказателства, че Северният Атлантически океан е загубил стабилност, което предполага, че може да наближава преломен момент, въпреки че остава несигурно кога ще бъде достигнат този праг“, обяснява тя.
В океанографията, гирът е голяма система от океански повърхностни течения, движещи се по кръгова траектория, задвижвани от ветровите движения.
Северноатлантическият субполярен гир е един от петте основни субтропични гира в света, които са част от Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) – обширна система от океански течения, която разпределя топлината по света, а също така пренася хранителни вещества и въглероден диоксид към по-дълбоките части на океана.
Описана като конвейерната лента на океана, AMOC доставя топла вода близо до повърхността на океана на север от тропиците до северното полукълбо, поддържайки умерен климат в Европа и източното крайбрежие на САЩ – нито много горещо, нито много студено.
Но поради климатичните промени и двете системи могат да преминат точката на пречупване и дори да се сринат, което би означавало, че голяма част от северното полукълбо, включително Европа и Северна Америка, може да се сблъскат с тежки, студени зими.
За целите на проучването изследователите анализирали данни от миди, открити в района на Северния Атлантически океан. Те се съсредоточили върху черупките на океанската мида и кучешката мида – два вида миди, които живеят заровени в морското дъно на Северния Атлантически океан.
Мидата образува нова ивица на черупката си всяка година, а ширината на тази ивица отразява условията на околната среда в продължение на стотици години, подобно на концентричните кръгове в ствола на дърветата. Химичният състав на черупките кодира информация за състоянието на морската вода, в която мидите са се развивали.
От решаващо значение е, че кислородните и въглеродните изотопи в черупките предоставят информация за редица процеси в морската среда, като например регионални промени в циркулацията.
„Нямаме наблюдения на океана, които да се простират в далечното минало, но ивиците в черупките на мидите ни дават непрекъснат архив, обхващащ стотици години“, посочва д-р Нава.
Данните разкриват, че през последните 150 години Северноатлантическият субполярен гир е имал два епизода на дестабилизация, при които е загубил стабилността си, което предполага, че може да наближава критичната си точка.
Първият епизод на дестабилизация е бил в началото на 20-ти век, преди 1920-те години, а вторият, по-силен епизод е започнал около 1950 г. и продължава до днес.
Това предполага, че субполярният гир в Северния Атлантически океан се движи към преломен момент, който може да доведе до поредица от катастрофални, необратими промени в климата ни, като по-екстремни метеорологични явления, особено в Европа, и промени в глобалните модели на валежите.
Макар и това да е по-малко катастрофално от колапса на AMOC, то все пак би имало значителни последствия, включително по-чести екстремни метеорологични явления в региона на Северния Атлантически океан и силни студове в Европа.
Обединеното кралство и Северна Европа биха могли да преживеят много по-сурови зими, типични за части от Канада, докато източното крайбрежие на САЩ би могло да претърпи драстично покачване на морското равнище поради промени в океанската циркулация.
„Макар че се изглежда вероятно Североатлантическият субполярен гир да отслабне рязко, той няма да се разруши напълно, тъй като се задвижва и от ветровете“, обяснява д-р Нава.
„Такова влошаване би намалило северния поток на топлина, пренасян от океанските течения, което вероятно би предизвикало поредица от климатични промени, включително по-чести екстремни метеорологични явления, по-силни сезонни контрасти в Европа и промени в глобалните валежни модели“, посочва още тя пред „Дейли мейл“.
Обаче отслабването на субполярния гир в Северния Атлантически е точно това, което се случи през първите години на Малката ледена епоха, което предполага, че подобни климатични ефекти могат да се наблюдават отново, дори ако по-широката AMOC не се срине.
Проучването, публикувано в списанието Science Advances, предлага независими доказателства, че Северният Атлантически океан е загубил стабилност през последните десетилетия и е уязвим към преминаване на критична точка.
„Топенето на полярния лед в резултат на климатичните промени със сигурност допринася за отслабването на океанските течения и ги приближава към критична точка, така че бързото намаляване на емисиите на парникови газове е най-добрият начин да се предотврати достигането на критична точка в Атлантическия океан“, казва д-р Нава.
