Учебният предмет „Добродетели и религии“ влезе в закона за училищното образование след четиричасови дебати на първо четене в парламента.
Внесени бяха три законопроекта – на Министерския съвет, на „Продължаваме промяната“ и на „Демократична България“. Въпреки че депутати на властта харесаха някои от другите предложения мина само проектът на правителството със 169 гласа „за“ от коалицията, „Възраждане“, ДПС-НН, АПС, МЕЧ и независимите.
Най-много дебат отново предизвика вкарването на предмета „Добродетели и религии“ в час. Съпредседателят на групата на ПП-ДБ Николай Денков призова за оттегляне на точката, понеже очевидно още няма консенсус в обществото и парламента за новия предмет, но не мина. По новия предмет ще се учат основите на православното християнство и на исляма, но може да се учат и само добродетели в зависимост от това какво са избрали ученикът и родителите му. По новия предмет няма да се поставят оценки, гласи законът.
Друга новост е, че кметовете вече няма да може да обявяват неучебни дни сами. Сега по закон те могат да отменят до три учебни дни в рамките на една учебна година, ако има непредвидени обстоятелства или по повод празника на града. Обикновено тази опция се ползва при бедствия. Например община Несебър обяви 3 октомври за неучебен след поройните дъждове, довели до наводнения, и взели четири жертви в Елените. Вече и при извънредни ситуации кметовете ще трябва да искат разрешение от министъра на образованието. Сами ще могат да обявяват за неучебен само деня, в която се чества градския празник – 17 септември за София, 6 декември за Бургас и т.н.
Училищата ще предоставят допълнителна подкрепа на децата, които не владеят достатъчно добре български. Степента на владеене на езика ще се установява от учителите при постъпването на децата в предучилищна група или в първи клас, за тези, които не са ходили на градина, както и за тези, които са учили в чужбина или са бежанци. Езиковата подкрепа е в три варианта: консултации, допълнителни индивидуални часове (само от първи до седми клас) или езиков курс.
И математическите гимназии вече ще са специализирани училища. Сега такива по закон са тези за подготовка на кадри в областта на спорта, изкуствата, културата и за нуждите на вероизповеданията. Децата, приети там след четвърти клас, ще могат да продължат образованието си там и след седми без значение от оценката им на матурата.
Общините вече ще са длъжни да не допускат обособяване на детски градини и училища с „концентрация предимно на деца от ромски произход“. За това ще бъдат разписани критерии в държавния образователен стандарт за институциите. За такива училища регионалните управления на образованието ще трябва да намалят приема на деца, а неприетите да бъдат пренасочвани към други, в които няма концентрация на деца от ромски произход. Вносителите от Министерския съвет са вписали и дефиниция на „обособени детски градини и училища“, а именно: „детски градини и училища с концентрация предимно на деца и ученици от ромски произход, което прави невъзможно осъществяването на политика за ефективно приобщаване в системата на предучилищното и училищното образование“.
Вече и първокласниците ще може да повтарят годината, но също само веднъж.
Създава се нова национална платформа за електронни образователни ресурси, в които ще се качват дигитални помагала и учебници, одобрени от МОН, както и национален център за кариерно ориентиране.
Директори, избрани за депутати, кметове или друг висш орган или пък станали министри, ще могат да се връщат обратно на същата длъжност след края на мандата.
Атестирането на учителите и директорите вече ще бъде ежегодно, а не веднъж на четири години.
Родители, които не запишат децата си в предучилищна група или в училище, ще се глобяват с 80 до 250 лева вместо сегашните 50-150 лв. Същото се отнася и за тези, които не осигуряват присъствието на децата си. При повторно нарушение глобите ще са до 800 лева. Събраните пари от глоби отиват за градината или училището, ако са на делегиран бюджет, а ако не са, ще са за общината.
„Нова политика е усилването на възпитателната функция чрез самостоятелния предмет „Добродетели и религии“. Новото не е религията, а програмата по добродетели. Това ще бъде час по възпитание в добро, по който няма да се пише оценка. Имаме нужда да усилим възпитателната функция – това е основното, което трябва да направим, защото цел на образователната система е да възпитава, да направи децата добри хора освен знаещи и можещи. Точно за това усетихме съпротива – срещу усилване на възпитателната функция“, посочи образователният министър Красимир Вълчев, който остана в залата по време на целия дебат.
Йорданка Фандъкова от ГЕРБ обяви, че проектът на правителството е път към по-модерно и качествено образование, което отговаря на съвременните нужди. Тя открои допълнителните часове по български за децата, които не го владеят добре, и посочи, че именно това е една от основните причини за отпадане от образователната система.
Станислав Балабанов увери, че групата му ще подкрепи проекта на „Промяната“ заради предложенията им за мандатността на училищните директори и въвеждането на изкуствен интелект.
От „ДПС – Ново начало“ похвалиха законопроекта особено в частта му за допълнителните часове по български език и възможността за подготвителен езиков клас, както и в обособяването на специалисти по ранни грижи. Те обаче критикуваха оценяването на учители и директори и отнемането на възможността на кметовете да обявяват неучебни дни.
