Идеята президентът на България да може да излиза на политическия терен след две години пауза е екзотична. Основен принцип на организация на държавата е политическия плурализъм – гражданите да могат да участват в политическия процес, независимо какви са те и какво качество имат. Всички хора са равни пред закона и в този смисъл това важи и за тяхната инициативност. Такава идея влиза в противоречие с Конституцията. Това каза преподавателят по конституционно право доц. Христо Орманджиев в ефира на „Твоят ден”.
Казусът „Борислав Сарафов“
„Казусът със Сарафов може да бъде решен с обратно действие на разпоредбата, която депутатите гласуваха за шестте месеца. Това означава да се приеме конкретна разпоредба, която да обхване и заварения случай, тъй като определянето на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор е станало още 2023 г. След което е потвърдено през юли от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Но когато приемат Закона, нормата не обхваща този случай. Тя казва – в случаите, когато имаме предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор и на двамата председатели на върховните съдилища, се определя лице, което да упражнява тези функции, но не повече от шест месеца, независимо от прекъсването. Но тази норма засяга нововъзникнали след приемането ѝ случаи – след 21 януари 2025 г. Конкретният казус е възникнал преди тази дата и няма норма, която да го обхваща. Затова трябва да бъде такава приета норма за заварените случаи и да се придаде изрично обратно действие на разпоредбата от Закона за съдебната власт”, обясни Орманджиев.
По отношение на становището на Върховния касационен съд той посочи, че то е в дисонанс с това разбиране и е резултат от липсата на такава норма.
Орманджиев каза още, че Съдийската колегия на ВСС е дала друго предложение.
„Първо, законодателят е добре да бъде по-прецизен и да се внимава в тези случаи. Стига се до разнопосочни тълкувания на двете общности във ВСС. Необходимо е да се приеме такава норма с обратно действие. Такива противоречия ще съществуват. Второ, трудно е да се стартира процедурата по избор на ВСС, защото се изисква квалифицирано мнозинство в НС за избор на членове, но това е записано в Закона за съдебната власт. Срокът за началото на тази процедура изтече. Той беше шест месеца от 21 януари”, обясни още конституционалистът.
Той каза още, че може да се иска автентично тълкуване от НС, но трябва да се внесе такова искане, да се внесе тълкувателен закон по отношение на разпоредбата от Закона за съдебната власт.
