Все повече са случаите на забелязани мечки в населени места. Най-чести са сигналите от областите Габрово, Ловеч и Смолян.
Хората се страхуват за живота си, а често след се стига до посегателство върху селскостопанско имущество и домашни животни.
„Една от основните причини мечките да слизат сред хората е липсата на достатъчно храна в гората. Между 70 и 90% от храната на мечките в България е растителна. А тази година природата не беше благосклонна.
Тази пролет падна ранна слана и плодните дръвчета, с чийто плодове те се хранят, измръзнаха. Годината не е добра и за жълъдите – също част от тяхната диета. Очакваме и топла или нестабилна зима с променливи температури и е възможно мечките да не заспят зимен сън. Зимният сън при мечките не е задължителен, а е пестене на енергия, когато е много трудно да се намери храна. Ако времето е хубаво, те ще продължат да търсят храна“, каза Нада Тошева, ръководител на програма „Защитени видове“ във WWF България.
Наблюденията на мечки, включително чрез фотокапани, често създават впечатлението, че мечките са навсякъде и техният брой нараства, но всъщност не разполагаме с точни данни за общата им численост, напомня WWF.
Популацията на мечките у нас се смята за сравнително стабилна – около 700-900 индивида, като преди развитието на съвременните технологични средства за наблюдение те са били много по-трудни за засичане.
Точни данни ще има след завършването на първия в България генетичен мониторинг следващата година, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда.
Човешката дейност продължава да оказва сериозно въздействие върху броя на мечките – миграционните коридори са прекъснати от инфраструктурни проекти и неустойчиви практики на земеползване.
Екстремните проявления на климата ограничават хранителните ресурси и затрудняват зимния им сън, а контактите с хора стават по-чести във връзка с търсенето на храна.
Понякога конфликти с хора поради нападения над домашни животни или пчелини също водят до саморазправа с мечките, въпреки че мечката е строго защитен вид и убийството й е престъпление.
WWF с осведомителна кампания в социалните мрежи
Нейн фокус ще е какво да правим и какво да не правим при среща с мечка, кои са органите, към които да се обърнем със сигнал, ако забележим проблемна или пострадала мечка, как правилно да поставим електропастир, кои са най-честите заблуди, свързани с едрите хищници и др, информират от природозащитната организация.
„Целта на кампанията е да ни подтикне да преосмислим връзката си с природата. Не бива да забравяме, че мечките слизат в населените места заради проблеми, създадени от хората – напр. начинът, по който управляваме отпадъците, незаконното изхвърляне на боклуци, отглеждането на месодайни породи на големи и незащитени площи и др.“, каза Александър Дуцов, биолог и старши експерт „Опазване на видове“ във WWF.
В следващите няколко седмици предстои екипът на WWF да обходи на терен определените критични участъци от екологичния коридор в Искърското дефиле в търсене на следи от мечки и други едри бозайници, за да потвърди ползването и важността на коридора, с цел опазването му.
Подготвя се и среща със заинтересованите страни и компетентните органи за представяне на стратегически план за действие.
