Всяка година българските народни представители са задължени да подават имуществени декларации. Те се публикуват на интернет страницата на Комисията за противодействие на корупцията. Данните би следвало да разкрият не само какво притежават депутатите, но и какво дължат. С оглед на това народните представители трябва да обявяват своите кредити, заеми и други финансови задължения на стойност над 10 000 лева. Подаването на подобни декларации e практика в редица демократични държави. Тяхната публичност не цели да поставя фокус върху стандарта на живот на депутатите, а да гарантира, че тези, които вземат решения и управляват обществените ресурси, не са зависими от частни интереси, пише „Отворен парламент“.
В този контекст прегледът на декларациите на българските народни представители е не просто формалност, а ключов механизъм за отчетност, който позволява на обществото да проследи дали упражняването на публична власт е съпроводено с финансова прозрачност, почтеност и лична отговорност. В предходни публикации на Институт за развитие на публичната среда вече представи обобщени данни за превозните средства, наличните парични средства, както и банковите сметки на депутатите. В настоящия материал екипът ни ще представи информация за кредитите на народните представители.
Народните избраници най-често декларират ипотечни и потребителски кредити, автомобилни лизинги, кредитни карти и овърдрафти на карти. Сред по-нетипичните случаи са кредити на фирми, в които народни представители са съдружници, както и месечна издръжка на деца, посочена като задължение. Някои народни представители обаче не отбелязват конкретния вид на задълженията си, а ги обявяват само като “заем” или “кредит”.
По същия начин депутатите декларират дали задълженията им са към банкова институция или друго юридическо или физическо лице, но не всички са записали конкретния кредитор. Сред най-често посочваните все пак са банките ДСК, Пощенска банка, ОББ и др.
Обобщените данни показват, че 110 депутати имат декларирани кредити на обща стойност 16 189 963 лв. В допълнение в още 42 случая народните представители са обявили задължения на свои партньори и/или свързани с тях юридически лица в размер на 7 480 926 лв.
Най-големи са задълженията на депутатите от политическата формация с най-много депутати в настоящото 51-о Народно събрание – ГЕРБ-СДС. Представителите от тази група дължат общо 3 839 130 лв. Следват ги „Величие“ с 2 513 772 лв., като само Ивелин Михайлов – основател на формацията и на небезизвестния “Исторически парк”, е посочил задължения в размер на 2 304 508 лв.
Групата на МЕЧ е на трето място с общо 2 070 456 лв. задължения. Двама депутати от формацията са и следващите с най-големи индивидуални задължения. Венцислав Петков е декларирал два еднакви кредита в общ размер 933 800 лв. Допустимо е да става въпрос за техническа грешка и дублиране при декларирането им, но това не може да стане изрично ясно от така обявените данни. Другият народен представител от МЕЧ е Христо Расташки, обявил 3 задължения – към ОББ, Юробанк и Дениш Хил ООД, на обща стойност от 919 814 лв.
От прегледа на имуществените декларации е видно, че основният проблем е свързан с разнопосочните практики на депутатите по отношение на попълване на данните в тях.
Особено показателен пример в това отношение са съвместните кредити на народните представители и техните съпрузи. Някои от депутатите публикуват съответното задължение на един общ ред, други – на два последователни като разделят дължимата сума на 2 равни части. Трети пък публикуват такива кредити като повтарят цялата обща сума на задължението. Заради разнопосочния начин, по който тълкуват формата на декларацията, депутатите често допускат неточности – посочват една и съща сума няколко пъти или вписват данни в неправилните графи.
Особен е и случаят с декларирането на кредитни карти – по всяка вероятност някои от депутатите декларират суми, които не са използвани, а отговорят на лимитите на картите им. Още по-специфични пък са случаи като този за декларирането на издръжка на деца – под въпрос е дали отделянето на суми за отглеждането им попада в смисъла на задължения на декларираната пред КПК информация.
Предвид описаните дефицити, обобщените данни от декларациите ни дават приблизителна, а не точна картина, тъй като по същество в едни и същи графи народните представители понякога попълват различни неща.
Сред потенциалните решения на изброените проблеми е обновяването на указанията за попълването им с примери, които ясно да показват правилния начин за деклариране. С цел повишаване на прозрачността може да се въведе и изрично задължение за обявяване на вида на задължението (потребителски или ипотечен заем, лизинг или др.) и банковата или небанковата институция, на която се дължи то. Тази практика вече съществува, но заради незадължителния й характер някои депутати не обявяват подробно тези данни.
