През последните десетилетия учените откриха изненадващо явление, което променя разбиранията ни за климатичните промени – глобалното затъмняване. То се отнася до постепенното намаляване на количеството слънчева светлина, достигаща земната повърхност. Макар да звучи незначително или дори незабележимо, глобалното затъмняване има дълбоки последици за метеорологичните модели, селското стопанство и глобалната климатична система.
Какво е глобалното затъмняване?
Глобалното затъмняване има две основни причини. Първо, то зависи в голяма степен от облачността – както от количеството, така и от плътността на облаците в атмосферата. Второ, то е резултат от частици и замърсители, които остават във въздуха, като сажди, пепел и сулфати, изпускани при изгарянето на изкопаеми горива, биомаса и промишлени дейности. Тези частици, известни като аерозоли, разсейват и абсорбират слънчевата светлина, като не ѝ позволяват да достигне напълно земната повърхност. В резултат на това слънчевата радиация на нивото на земята намалява. Между 50-те и 90-те години на миналия век учените са регистрирали намаление на слънчевата светлина с 10–20% в някои региони, главно поради замърсяването на въздуха, причинено от бързата индустриализация и растежа на градовете, пише „Environ Buzz“.
Затъмняване през 20-и век
Въпреки че концепцията привлече внимание в началото на 2000-те години, изследователите наблюдават промени в слънчевата светлина от десетилетия. След Втората световна война учените започнаха да използват устройства, които измерват слънчевата интензивност, наречени пиранометри, за да проследяват слънчевата светлина. Към 1980-те години събраните данни показаха на учените една тенденция: въпреки че планетата продължаваше да се затопля, нивата на слънчевата светлина намаляваха.
Това доведе до по-задълбочени проучвания за това как човешката дейност влияе върху енергийния баланс на атмосферата. Дългосрочни проучвания в Европа, Северна Америка и Азия потвърдиха постоянното намаляване на слънчевата светлина. В силно замърсени региони като Индия и Китай мъглата и смогът допринесоха значително за затъмняването. Междувременно, районите, в които бяха въведени по-строги мерки за контрол на въздушното замърсяване, започнаха да преживяват „глобално изсветляване“, тъй като нивата на слънчева светлина бавно се възстановяваха.
Проучвания, проведени в периода 2001-2009 г., също така установиха тенденция на общо глобално затъмняване в целия свят. Тези проучвания също така стигнаха до заключението, че затъмняването е било малко по-силно в южното полукълбо, отколкото в северното. Докато в много райони се наблюдаваше общо увеличение на затъмняването, в други се наблюдаваше увеличение на изсветляването.
Проблемът с баланса
Глобалното затъмняване подчертава сложността на климатичната система на Земята. Парниковите газове задържат топлината и повишават температурите, докато аерозолите отразяват слънчевата светлина и охлаждат повърхността. По този начин глобалното затъмняване ни осигурява охлаждащ ефект. Това създава дилема за учените и политиците. Намаляването на замърсяването на въздуха е от съществено значение за здравето и околната среда, но това може временно да засили глобалното затопляне.
Въпреки че охлаждащият ефект може да изглежда като нещо положително, той нарушава естествените системи, които зависят от постоянната слънчева светлина и температура. Намалената слънчева радиация може да наруши хидрологичния цикъл, което да доведе до намалено изпарение, по-малко образуване на облаци и по-малко валежи в много региони. Това от своя страна засяга селското стопанство, тъй като културите получават по-малко слънчева светлина и вода, което има последствия за производителността и продоволствената сигурност. Освен това променените модели на валежите и по-хладните условия на повърхността могат да засегнат екосистемите, като повлияят на растежа на растенията, биоразнообразието и наличността на вода. Макар глобалното затъмняване да може временно да компенсира затоплянето, то също така може да доведе до промени, които да предизвикат екологични предизвикателства.
Заключение
Глобалното затъмняване (и с него глобалното изсветляване) е феномен, който продължава да се изучава и преразглежда и днес. Макар и трудно забележим през човешкия живот, той има потенциални последствия в глобален мащаб, които могат да повлияят на нашите природни цикли, екосистеми и селскостопанско производство. Разликите в географията, човешката дейност и климатичните системи по целия свят го правят сложна, но интересна тема за изследване.
Глобалното затъмняване ни напомня, че човешките действия имат дългосрочни и често неочаквани ефекти върху нашата планета. Макар че често мислим за климатичните промени просто като за затопляне, замърсяването може също да охлади Земята по сложни начини. Признаването и справянето с тези взаимодействия е от съществено значение, докато се движим към по-чисто и по-устойчиво бъдеще, пише „Environ Buzz“.
