Наблюдатели на космоса и любители на астрономията, NASA и други изследователи обявиха, че Земята може да има втори спътник.
В откритие, което звучи като заглавие от научна фантастика, но е напълно реално, астрономите са идентифицирали малък обект близо до Земята, 2025 PN7, който вече се класифицира като квазисателит на планетата ни.
Това означава, че нашата планета ефективно има втора луна – поне до средата на 21-ви век. NASA потвърждава, че обектът следва път около Земята и вероятно ще остане в това положение до около 2083 година.
2025 PN7 е много малък – оценките поставят диаметъра му между 18 и 36 метра (приблизително височината на малка сграда). Преди година учените обявиха, че малкият астероид 2024 PT5 е бил уловен в орбита около Земята, превръщайки се в мини-луна. Новият обект е наблюдаван за първи път през август тази година от проучването Pan-STARRS на обсерваторията Халеакала на Хаваите.
Все пак появата на тази мини-луна може да не е нов феномен. Архивни изображения предполагат, че тя може да се движи около Земята от десетилетия – може би от 60-те години на миналия век. Но за разлика от истинската Луна, 2025 PN7 не обикаля директно Земята. Тя обикаля около Слънцето по път, подобен на земния („1:1 резонанс“) и изглежда, че следва Земята в орбитата ѝ около Слънцето.
От определена гледна точка това ни дава усещането за „две луни“.
NASA: Earth now has two moons until 2083! Newly found quasi-moon 2025 PN7, about 18-36m wide, orbits the Sun alongside Earth in a similar path, staying as a companion for decades before drifting away. pic.twitter.com/xcxfhAhQ4F
— GeoTechWar (@geotechwar) October 20, 2025
Според научни изчисления 2025 PN7 се очаква да остане в тази съвместна орбита до около 2083 година. Това означава няколко десетилетия временна компания за нашата планета. След това гравитационните взаимодействия (със Слънцето, Земята и евентуално други тела) вероятно ще я извадят от сегашния й път.
Сега, когато Земята има две „луни“ – означава ли това, че нашата оригинална Луна е получила нов спътник? Или е възможно статутът на първата Луна да е застрашен? Научните изследвания сочат, че 2025 PN7 не представлява опасност за Земята (тя е малка и орбитата ѝ е стабилна в този контекст), но е с реален научен интерес.
2025 PN7 принадлежи към рядка група обекти, наречени квазисателити (или квазилуни) – тела, които споделят орбита с планета, но не са гравитационно свързани с нея. Понеже остава сравнително близо до Земята (в космически мащаб), тя предлага потенциална „лаборатория“ в космоса за изучаване на орбитална динамика, близки до Земята астероиди и поведението на малките тела в Слънчевата система. Откритието ни напомня, че дори нашето непосредствено космическо „съседство“ е пълно с изненади – може да смятаме, че познаваме небето над нас, но подобни открития показват, че има още какво да се открива.
Важно е да се отбележи, че макар да я наричаме „втора Луна“, ситуацията е малко по-нюансирана. На първо място, 2025 PN7 не е истинска Луна в класическия смисъл – тя не обикаля Земята по свързан начин. Освен това терминът „квазилуна“ звучи впечатляващо, но обектът е малък, слаб и труден за наблюдение. Видимостта му от Земята е ограничена до благоприятни периоди. NASA потвърждава обекта и поведението му в орбитата, но точната прогноза за живота му до 2083 зависи от модели на орбитата и може да бъде прецизирана с нови данни.
За любителите на наблюдението на небето, почти сигурно не е видима с невъоръжено око (или дори с типични аматьорски телескопи), тъй като яркостта, величината и размерът й я правят изключително трудна за забелязване.
