Постоянното закъснение може да изглежда като липса на организация или уважение към времето на другите хора, но психологията предполага, че зад хроничното закъснение се крият по-сложни причини. От отлагане до тревожност, изкривено възприятие за времето или несъзнателна нужда от контрол, причините са разнообразни и в много случаи емоционални. Експертите са съгласни, че закъснението невинаги е въпрос на мързел или безотговорност, а симптом на по-дълбоки когнитивни или емоционални модели, които влияят върху начина, по който човек се отнася към времето, ангажиментите и очакванията на другите.
Един от най-честите фактори е отлагането, навикът да се отлагат задачите. Хората, които отлагат, са склонни да подценяват времето, което ще им е необходимо, за да се подготвят или да стигнат до някъде, както експертът Мария Каролина Палавезати казва пред „Infobae“, попадайки в това, което психолозите наричат „заблуда в планирането“; вярата, че бъдещите задачи ще отнемат по-малко време, отколкото са отнемали в миналото.
Друг ключов елемент е субективното възприятие за времето. Някои хора изпитват нещо, което може да се нарече изкривяване на времето, което ги кара да вярват, че имат повече време, отколкото всъщност имат. Това явление може да се дължи на когнитивни предубеждения, като предубеждението за оптимизъм (споменато от Палавезати), което ги кара да мислят, че всичко ще върви добре и без пречки.
В други случаи закъснението може да има емоционален или междуличностен компонент. Някои хора закъсняват несъзнателно, за да поддържат контрол над ситуацията или обстановката. В социален или професионален контекст това може да бъде фин начин да изразят власт или да се откроят, като покажат, че тяхното време е по-ценно от това на другите. Може да има и желание за внимание или диференциация, тъй като да си последният, който пристига, може да доведе до някаква форма на признание, дори и да е негативно.
От друга страна, тревожността би играла важна роля. Очакването на събитие, особено ако то включва социално взаимодействие или натиск, може да доведе до реакция на избягване. Човекът отнема повече време, за да се подготви, разсейва се или забавя заминаването си, за да отложи дискомфорта. В случаите на социална тревожност забавянето може да бъде несъзнателен опит да се намали времето на излагане на ситуации, които предизвикват дискомфорт. Въпреки че може да има психологическа причина, това все пак е неуважително към другите и може да предизвика дискомфорт у тях. Ето защо е от съществено значение, ако забележите, че това се случва с вас, да потърсите помощ от специалист, пише „Marca“.
