Краят на лятото и настъпването на студената и мокра есен сами по себе си са стресов и неприятен момент. Намаляването на слънчевите часове и времето със светлина водят към меланхолия и депресия мнозина. Сякаш, за да се затвърди това положение трябва да преживеем и смяната на времето, макар че според експертите есенният преход е по-лек от пролетния, но не е напълно безвреден.
Всяка година, когато през октомври часовниците се връщат с един час назад, милиони хора празнуват „допълнителния час сън“. Но доколко това малко изместване всъщност влияе върху нашето тяло, съня и настроението ни? Според експертите есенният преход е по-лек от пролетния, но не е напълно безвреден. Промяната нарушава леко циркадния ритъм – вътрешния 24-часов часовник, който регулира съня, бодростта, производството на хормони и настроението.
„Циркаден часовник има във всяка клетка на тялото, но съществува и главен часовник – група неврони в мозъка, които автоматично се ориентират по светлината, изгрева, залеза и тъмнината чрез сигнали от очите. От това колко добре функционира този часовник зависи колко добре спим и колко добро или лошо е настроението ни. Затова той е толкова важен“, обяснява проф. Тимо Партонен, психиатър в Хелзинкския университет.
Лятното часово време е практиката часовниците да се преместват с един час напред през пролетта и с един час назад през есента, за да се удължи дневната светлина вечер. Повечето страни в Европа, Северна Америка, части от Африка и Азия следват този модел. Тази година часовниците ще се върнат назад в неделя, 26 октомври. Макар мнозина да приветстват „допълнителния час“, промяната все пак разстройва вътрешния ни биологичен ритъм – и някои хора го усещат повече от други.
„Есенната промяна обикновено се възприема като по-малко болезнена, въпреки оплакванията, че вечерите стават по-тъмни“, казва проф. Малкълм фон Шанц, хронобиолог в Университета Нортумбрия. „Тези, които не харесват промяната, обикновено се оплакват, че изведнъж е тъмно, когато излизат от работа. Но има два аспекта. Първо – това е просто география: по това време на годината няма достатъчно дневна светлина, за да бъде едновременно светло и сутрин, и вечер. И второ, макар и по-малко очевидно – сутрешната светлина е много по-важна за човешката физиология“, добавя той.
Партонен е съгласен: „Есенната смяна е по-лесна за адаптиране, защото ни дава допълнителен час. Главният биологичен часовник се настройва по-лесно към по-дълъг ден“. Все пак той предупреждава, че в началото сънят може да не е толкова освежаващ, както през лятото.
„Съществува риск хората да не използват този час за сън, а просто да будуват по-дълго и така да натрупват сънна липса. Промяната може да е възможност за почивка – но малцина я използват така“, казва той.
Пролетната промяна – когато губим един час сън – е свързана с временен скок в пътнотранспортните произшествия, загуба на сън и дори инфаркти (изследване на Американската сърдечна фондация отчита 24% увеличение на инфарктите в деня след преминаването към лятно часово време). Есенното изместване обаче също има своите ефекти, пише БГНЕС.
Изследване от 2025 г. на Ливърпулския университет Джон Мур и Оксфордския университет показва, че жените по-често от мъжете съобщават за повишена тревожност, обърканост и стрес през дните след смяната на часа. Нарушенията в рутината на децата – като по-късни часове за лягане и трудности при събуждане – също повишават напрежението в семействата.
По-широки изследвания сочат, че честите промени на часовото време могат да имат по-сериозни дългосрочни рискове. Анализ на учени от Станфорд установява, че двукратното годишно преместване на часовника може да увеличи случаите на инсулт и затлъстяване.
Моделирането на експозицията на светлина и биологичните ритми показва, че постоянното стандартно време би могло да предотврати около 300 000 инсулта годишно и да намали затлъстяването при 2,6 милиона души в САЩ. Постоянното лятно време би донесло около две трети от този ефект.
Поддържането на редовен режим на сън е един от най-важните и често подценявани фактори за добро здраве. „Знаем, че това е важно, и знаем, че тялото може да се справи с известна нередовност. Но дългосрочно е по-добре да минимизираме колебанията“, обяснява проф. фон Шанц. Той нарича навика да наваксваме съня през уикенда „социален джет лаг“ – биологично разрушителен модел.
„Много от нас стават рано през седмицата и спят до късно през уикенда – все едно пътуват в друга часова зона в петък и се връщат обратно в понеделник. Това има същия вреден ефект, както честото пътуване през часови зони“, казва той.
Изследване, публикувано в Journal of Epidemiology & Community Health, показва, че хора с нередовен цикъл на сън и бодърстване имат 26% по-висок риск от сърдечносъдови инциденти, включително инфаркти и инсулти – дори когато спят препоръчителните 7–9 часа на нощ.
Много учени и организации, включително Британското дружество по съня, призовават за край на двукратните годишни промени на часовото време и за преминаване към постоянно стандартно време. Европейският съюз предложи да прекрати сезонната смяна още през 2018 г., а Европейският парламент подкрепи идеята, но държавите членки не успяха да се споразумеят дали да останат на стандартно или на лятно време. Засега часовниците продължават да се въртят напред и назад всяка година.
Експертите се обединяват около едно просто правило: използвайте допълнителния час за истинска почивка, а не за още една безсънна нощ. „Легнете си достатъчно рано“, съветва д-р Партонен.
„Ако промяната настъпи в нощта между събота и неделя, легнете по обичайното време – или малко по-рано. Така ще използвате допълнителния час за сън и ще намалите риска от недоспиване“.
