Румъния, която се мъчи да увеличи постъпленията в бюджета и да намали прекомерния си бюджетен дефицит и нарастващ публичен дълг, загуби окончателно тази седмица 7 млрд. евро – средства, които бяха предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост.
В сряда Европейската комисия одобри ревизиран вариант на плана с нова стойност на грантовете и заемите и промени в ключовите етапи, съобщи на пресконференция министърът на европейските фондове Драгош Пъслару, цитиран от БТА.
Новата стойност на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е 21,41 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и заеми. По-рано Европейската комисия бе предвидила за Румъния над 28 млрд. евро за икономическо възстановяване след пандемията от Ковид-19.
„(…) Трансформирахме план, свързан с портфейл от проекти, които бяха значително надхвърлени. От 28,5 млрд. евро имахме договорени 47,4 млрд. евро проекти, които бяха значително забавени, с проблеми с обществените поръчки, проекти, които бяха неясни дори по отношение на компонента за безвъзмездни средства“, заяви на пресконференцията министърът на европейските фондове Драгош Пъслару, цитиран от Аджерпрес.
По думите му ревизираната версия е реалистична, устойчива, ориентирана към резултати и изпълнима до 31 август 2026 г. В новата версия безвъзмездните средства са 13,57 млрд. евро, а заемите – 7,84 млрд. евро.
Премиерът Илие Боложан каза, че средствата ще бъдат инвестирани в инфраструктура, болници, цифровизация, зелена енергия и модернизация на администрацията.
На пресконференцията, на която съобщи новината за предоговарянето на плана, министърът на еврофондовете Драгош Пъслару призна, че Румъния се нуждае от парите от НПВУ.
„(…) Нашата цел беше да намалим натиска върху държавния бюджет и дефицита, а другата цел – очевидно, беше да избегнем санкциите, причинени от забавяния или неуспех в прилагането на реформите, като защитим инвестициите, които са наистина важни, и да покажем резултати на хората (…)“, обясни Драгош Пъслару.
Румъния се намира в трудна ситуация от икономическа гледна точка. При отчета на първите 100 дни на правителството в началото на октомври премиерът Илие Боложан призна, че страната е била на прага на неплатежоспособност.
„Избегнахме изпадане в неплатежоспособност на фона на дефицит от над 9 процента и най-ниските приходи в БВП в ЕС и на фона на прекомерни разходи“, каза Боложан на 3 октомври.
Оглавеното от него четирипартийно правителство прокара два пакета с мерки за икономии, за да оздрави публичните финанси, но се сблъска с обществено недоволство, протести и други пречки.
В началото на седмицата Конституционният съд отхвърли плана на правителството за реформа на пенсиите в съдебната система и увеличаване на възрастта за пенсиониране на съдии и магистрати. Мярката е на стойност 231 млн. евро и е включена в плана за възстановяване и устойчивост.
Сега формата на този закон, чието отхвърляне се отрази негативно на позициите на правителството, трябва да бъде преработена, за да премине през филтъра на съдиите от Конституционния съд. В деня на отхвърлянето на закона дори се говореше за оставка на министър-председателя.
Въпреки задоволството на министъра на еврофондовете от резултата от преговорите с Европейската комисия по НПВУ, румънската секция на Радио Свободна Европа (РСЕ) написа, че Румъния е загубила 7 млрд. евро по плана и ще трябва да положи неимоверни усилия до август 2026 г., за да не изгуби и останалите средства.
Румъния ще трябва да реализира проекти и реформи на стойност 10 млрд. евро в период, който е четири пъти по-кратък от този, с който е разполагала досега, а именно от 2021 г., отбеляза РСЕ.
До момента Румъния е получила 10,72 млрд. евро по НПВУ. Министърът на европейските фондове посочи, че страната разчита на оставащите средства по плана, както и на около 5 млрд. евро от кохезионните фондове в следващия период.
„От тази гледна точка сме почти сигурни, че в Румъния няма да има икономическа криза, защото тези средства са незабавно налични (…)“, каза Драгош Пъслару и посочи, че през следващата година страната ще разполага с около 15 млрд. евро, които могат да бъдат усвоени от румънската икономика.
За да подаде четвъртото искане за плащане по НПВУ до края на 2025 г., правителството трябва да завърши отдавна забавени реформи, напомня РСЕ.
Забавянията в прилагането на реформите досега доведоха до блокиране на почти 900 млн. евро от третия транш от средствата по НПВУ, припомнят румънските медии.
За да преодолее задънената улица, правителството трябва да завърши най-късно до ноември не само реформата на специалните пенсии, но и реформата по назначаването на ръководителите на държавните енергийни компании и на Агенцията за мониторинг и оценка на резултатите на публичните предприятия въз основа на ясни и професионални критерии, напомня РСЕ.
Друга ключова реформа е декарбонизацията.
Премиерът Илие Боложан и министърът на енергетиката Богдан Иван съобщиха тази седмица, че тази глава също е била предоговорена с експертите на Европейската комисия. В резултат на това Румъния е успяла да запази в експлоатация въглищните електроцентрали в окръзите Горж (Ровинари и Турчени) и Хунедоара (Валя Жиулуй), както и тези в Крайова и Ръмнику Вълча (Говора).
„Три енергийни групи ще останат активни до края на 2029 г., а други две – поне до края на август 2026 г.“, заяви премиерът Илие Боложан.
Той подчерта, че продължаването на въгледобивната дейност в Румъния „гарантира стабилността на националната енергийна система, елиминира риска от прекъсвания в доставките на енергия и топлоенергия и означава запазването на над 4500 работни места в тези области“.
„Това е може би най-голямата победа, която Румъния можеше да постигне по отношение на енергийната си система“, посочи министърът на енергетиката Богдан Иван, цитиран от сайта News.ro. „С тази промяна ще се избегне възможността от прекъсване на електрозахранването тази зима“, допълни той.
Изпълнителният директор на Европейския експертен център „Еуропулс“ Тана Фоарфа смята, че изпълнението на ревизирания НПВУ за 300 дни е постижимо „с колективни усилия и дисциплина“.
Експертът по европейски политики заяви пред РСЕ, че за успеха на НПВУ е необходима парламентарна подкрепа, както и дисциплина от страна на правителството. Фоарфа напомни и за ролята на местните власти, както и за нуждата от намаляване на бюрокрацията.
„Трябва да бъдем ефективни, ако искаме да успеем, а това означава, че всяка покана или поръчка за мерки по НПВУ трябва да бъде гъвкава и да не се губи в бюрокрацията“, заяви тя.
За да се справи с тези предизвикателства, коалиционното правителство трябва да покаже решителност и да запази стабилността си, коментират местни политолози, които отбелязват, че това няма да бъде лесна задача на фона на общественото недоволство от мерките за затягане на коланите и нарастващата инфлация, която миналия месец скочи до 9,88 процента на годишна база.
Същевременно международни финансови институции и рейтингови агенции не дават особено оптимистични прогнози за икономиката на Румъния. Международният валутен фонд ревизира прогнозата си за икономическия растеж на Румъния през тази година, като я намали на 1 процент спрямо прогнозата от април за растеж от 1,6 процента.
Рейтинговата агенция „Фич“ ревизира нагоре прогнозата си за бюджетния дефицит през текущата година и очаква той да възлезе на 8,5 процента от БВП. Според „Фич“ затрудненията в ограничаването на дефицита се дължат на натиска за социални разходи, по-високата цена на кредитирането и бавния икономически растеж.
Рейтинговата агенция подчерта, че намаляването на дефицита и стабилизирането на държавния дълг са ключови условия за вдигането на негативната прогноза, свързана с румънския кредитен рейтинг, който е на равнище “BBB-“.
