Първи стъпки към по-качествена и интегрирана грижа в ранна детска възраст прави министерството на образованието, предлагайки концептуална рамка за разработване на стандарти за ранно учене и грижи. Проектът обхваща деца от 3 месеца до 3 години, като подробно е описано какво трябва да могат да правят децата на различна възраст и как следва да действат възрастните, за да помогнат за развитието им.
Документът е изключително важен, защото в момента именно в детската градина се изпускат огромно количество диагнози. Целта му е, опирайки се на дадените насоки и препоръки, специалистите, грижещи се за най-малките, да осигуряват интегриран подход за подкрепа на ранното детско развитие.
В проекта са предложени 4 области на развитие, които трябва да се отчитат при възпитанието и отглеждането на децата – здраве, физическо и двигателно развитие; познавателно развитие; личностно-емоционално и социално развитие; езиково и комуникативно развитие. Те са структурирани в седем възрастови групи – към 3, 6, 9, 12, 18, 24 и 36 месеца, като за всяка възраст има кратка характеристика на съответната област на развитие, ключови очаквани резултати и практически насоки за лицата, които осигуряват грижи и обучение.
Физическо развитие
При 3-месечните бебета например се очаква да държат главата си стабилно, когато тялото е във вертикално положение, да повдигат и задържат за кратко главата си, ако са поставени по корем, и да се опитват да се обръщат настрани, сложени по гръб. Препоръката към семействата и специалистите е към края на първия месец поне три пъти на ден да слагат детето в позиция по корем, за да се опитва да повдига глава за кратко, както и да включат нежна гимнастика и масаж след сън и къпане за общ тонус. На 6 месеца следва да могат да докосват, вземат и слагат в устата си различни предмети, а на 9 месеца – да сядат и да се задържат в седнало положение, без да губят равновесие.
На 9 месеца вече децата трябва да могат да се изправят самостоятелно до неподвижна опора, да пристъпват встрани, а по-късно и напред. На 12 месеца – да махат за довиждане и да слагат и изваждат от кутия малки предмети, на 18 месеца – да ходят самостоятелно, макар все още нестабилно, да се качват и слизат по стълби с помощ, да хвърлят или търкалят голяма топка с две ръце. А на 36 месеца – да ходят по ограничена повдигната повърхност (дъска, пейка), като пази равновесие с помощ от възрастен, да се качва се и слиза по катерушки и пързалки.
Познавателно развитие
В област познавателно развитие част от насоките са следните: на 3 месеца от бебето се очаква да може да се съсредоточи върху привличащ вниманието предмет за 1-2 мин., на 9 месеца – да се съсредоточи върху интересна играчка и да действа с нея по-дълго време (до 10 минути), на 18 месеца – да назовава или посочва познати предмети, когато го помолят, на 24 месеца – да разбира някои промени на обектите при познати действия и ситуации – например че сладоледът се топи на топло, ябълката е на парченца след като се нареже, да имитира действия и думи на възрастни, да прави разлика между преструвка и реалност и др.
В различните възрасти препоръките към възрастните са различни – да се говори нежно и спокойно на детето, да се отзовават своевременно на емоционалните и физическите му нужди, да му се осигурят подходящи функционални играчки, които насочват към извършване на различни действия с тях, да му се демонстрира действия с лъжичка, купа, чаша, четка за зъби, сапун и пр., да се разглеждат с детето книжки с дебели листа за прелистване и др.
Емоционално развитие
Откъм личностно и социално-емоционално развитие например стандартът е на 3 месеца детето да наблюдава собствените си движения, на 9 месеца – да реагира оживено, когато се произнесе името му, на 18 месеца – да познава своите вещи и да се разпознава в огледалото или на снимка, на 24 месеца – да сравнява себе си и своите умения с тези на другите, а на 36 месеца – да назовава своето име и възрастта си и да демонстрира прояви на гордост при похвала. Препоръките към грижещите се за децата в различните възрасти са съответно – да се обръщат към детето по име, да му предоставят възможност да се наблюдава пред огледалото или с играчки (една от повърхностите да е с огледало), да го успокояват при силно напрежение още преди да започне да плаче неудържимо, да следват инициативата на детето по време на игра, да се организират игри за назоваване както на различните обекти в действителността, така и на частите на тялото, да изслушват внимателно детето и да поощряват желанието му да споделя с близките възрастни своята болка, безпокойство и това, което го вълнува.
Споменато е например, че някои родители говорят за себе си и за детето, като използват имена вместо местоимения: „Сега мама ще нарисува едно коте“ вместо „Сега (аз) ще нарисувам“ или „Пепи иска ли ябълка?“ вместо „(Ти) искаш ли ябълка“?. „Тези форми са приемливи за възрастовия период от 18 месеца, но е добре наред с тях да се използват и правилните изразни средства“, препоръчват експертите.
Езиково развитие
В област езиково и комуникативно развитие от бебето на 3 месеца се очаква да се ориентира в звуковите сигнали, издавани от околните лица, и да реагира на реч, насочена към него. Съветът тук е да повтаряйте звукове, които издава понякога детето, както и в отговор на издадени от него звукове (гукане), да се произнасят отделни думи, както и кратки изречения. На 9 месеца детето следва да реагира с интерес на фрази или изречения, които описват обичайни действия, като: „Пляс-пляс ръчички“, „Дай целувка“, „Довиждане“, криеница, придружена с „Ку-ку-бау“ и т. н., като в този период е добре да се говори постоянно на детето и вниманието му да се насочва към различни лица или обекти от обкръжението му, произнасяйки наименования им, например „А, ето зайче! Виж, това е зайче. Какво хубаво зайче“, или „Това е тате. Тате!“.
На 1 г., когато се поставя началото на пасивния речник, детето трябва да може да изпълнява символни действия – дава „целувка“, „боц“, да прави „здрасти“. Тук съветът е да се стимулира свързването на имената на нещата с техни функции и особености: „Ето, виж Зайко-Байко. Какво прави зайко? – Скача. Какво има зайко? – Крачета. Къде са твоите крачета?“. На 2 г. детето вече следва да може да разбира инструкции и да изразява предпочитания към определени детски стихчета, приказки и приказни герои, а на 3 г. – правилно да употребява езикови средства за назоваване – обръщения, както и да има предпочитания към произведение и персонажи и има любими герои.
