Ако рафинерията на „Лукойл“ спре работа, последствията ще са тежки. Тя може да продължи да функционира като се наложат механизми за прозрачност. Приходите могат да бъдат контролирани през три министерства – енергийното чрез „златната“ акция или т.нар. особен управител, икономическото през акцизните складове или финансовото през НАП и КЗК. България трябва да поиска достъп до всички капиталови потоци, контрагенти и клиенти чрез директни разговори с ръководството на „Лукойл“. Достъп ще бъде даден, тъй като компанията не иска да вреди на бизнеса си. Това каза бившият енергиен министър (2021-2022) Александър Николов в студиото на „На фокус“.
По думите му компанията при прозрачност компанията няма да изпраща пари към Русия. „Лукойл“ присъства у нас само с рафинерията си, като целта на санкциите на САЩ не е да направи живота ни по-труден. Не ни очаква апокалипсис. Държавата трябва да свърши много работа, за да удовлетвори целите на санкциите. Има и вторични мерки, които ще изследват кой и дали не си е свършил работата. Мениджмънтът и собствениците трябваше да бъдат викнати на среща и да се водят директни разговори, ако не се работи заедно, вредата ще е за всички“, допълни Николов.
Припомняме, че САЩ наложиха санкции на руските петролни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“. Това са първите рестрикции срещу Москва след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Мярката цели да ограничи приходите от руския петрол, които финансират войната срещу Украйна.
По думите му „Лукойл“ изнася голямо количество продукти на международния пазар. „Най-добрият вариант за страната е държавата да си влезе в ролята с всички министерства, които имат отношение към дейността на „Лукойл“. Ако рафинерията не функционира, най-голям ефект ще има МФ от несъбраните акцизи ДДС директно. А относно негативните ефекти в икономиката – много високи цени на горивата при недостиг и ръст на инфлацията. Това може да е целенасочено предизвикана криза. Санкциите са написани от американското министерство на финансите, за да се постигнат икономически ефекти, които да се превърнат в инструмент за спиране на войната“, заяви Николов.
Премиерът Росен Желязков свика работно съвещание с част от министрите, които набелязаха мерки за гарантиране на количествата горива. Една от първите е допълнителни сили в района на рафинерията в Бургас, защото е стратегически обект за националната сигурност.
Впоследствие депутатите приеха на второ четене промените в Закона за насърчаване на инвестициите, свързани с продажбата на „Лукойл“. А в началото на октомври парламентът прие на първо четене продажбата на активи на руската нефтодобивна компания „Лукойл“ в България да става само след решение на Министерския съвет при налично положително становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Той коментира и темата с „Газпром“. „Тя не си изпълни договора с България, контрактът не е бил скъсан от нас. Винаги се намират хора, които твърдят обратното, това е във вреда на страната. Такива хора се некомпетентни или им е платено да говори така. А всъщност България може да получи прилично крупна пари, но трета година ни е страх да си ги поискаме. Не отстояваме обществения интерес в енергетиката – защото става дума за огромни парични потоци, които могат да купят всичко – регулатори, съдебна система, конкуренти“, коментира бившият енергиен министър.
