Държавната пенсия от НОИ да е базова и за всички, а тежестта на пенсията от частните фондове да се увеличи. Това са някои от идеите за бъдещето на пенсионната система у нас, коментирани на форум, организиран от Българското актюерско дружество.
В някои държави като Великобритания и Нидерландия държавният пенсионен стълб има само социална роля, като дава фиксирана пенсия за всички с необходимия стаж и възраст, посочи Татяна Битунска, председател на дружеството на актюерите. В момента тази държавна пенсия има най-голяма тежест в нашата система, докато в Нидерландия например работодателските пенсионни схеми като втори стълб дават 3,5-4 пъти повече от държавния фонд.
За засилване на ролята на втория и третия стълб вноската трябва да се увеличи от 5% до най-малко 10%, коментират още актюерите, като в случая не се говори за нова осигурителна тежест, а за преразпределяне на сегашната вноска. Това трябва да се случи паралелно с намаляване на таксите и удръжките и въвеждане на умни инвестиционни решения. Препоръчва се още доброволното осигуряване да обхване поне 50% от работещите, а за жените да се въведат по-високи вноски, защото живеят по-дълго.
83 работещи пълнят бюджета, а 100 го харчат, коментира и Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал. Това е съотношението на нетните донори към нетните реципиенти в консолидирания бюджет по данни за първото тримесечие, като наред със съотношението между работещи и пенсионери тук към реципиентите влиза и бюджетният сектор. Велев направи сравнение с дела на заетите в бюджетния сектор у нас спрямо средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като посочи, че трябва да я намалим най-малко с една четвърт, за да постигнем това средно ниво. У нас бюджетният сектор е от 653 000 работещи, което е 22,4% от работещите при 18% за ОИСР.
И Велев, и икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика коментираха, че планираните увеличения на оскигуровки няма да решат проблемите в пенсионната система. За да се решат тези проблеми, вноската трябва да се увеличи с 21 процентни пункта, а това няма как да стане, припомни Богданов. Изчисления на ИПИ показват, че при увеличение с 3 процентни пункта ще има значителен спад на разполагаемия доход на работещите – над 200 лв. средно, като ударът върху бедните ще е по-силен, каза Богданов. В същото време ефектът върху дефицита в пенсионния фонд ще е малък – под една десета.
Фокусът трябва да се измести към инвестиции и икономически растеж, който да е по-бърз от доходите, смята Лъчезар Богданов. Сред другите области, където трябва да се вложат усилия, той отбеляза и сивата икономика, като даде пример с няколкостотин зъболекари, които се осигуряват върху минималната заплата, а пред тях стоят автомобили за 100 000 евро. Богданов също се обяви за преместване на тежестта към частните пенсионни фондове и за отказ от провеждане на социална политика през пенсиите.
