Висшият съдебен съвет залага 18% ръст на заплатите на магистратите и служителите в проекта на бюджет за 2026 година. Той ще бъде близо един милиард евро. Процентът на увеличение на заплатите е изчислен въз основа на модел на динамиката на измененията в размера на средната работна заплата в бюджетната сфера през последните години.
Това ще означава, че възнагражденията на някои съдии ще достигнат близо 24 хиляди лева месечно. ВСС обаче е обвързан със Закона за съдебната власт, където се казва, че основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.
Не е вярно, че изборните членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) получават 20 000 лв. заплата, нито е вярно, че предвиденият 18% ръст на възнагражденията на магистратите и служителите за 2026 г. се отнася и до кадровиците. Това заявиха членове на съвета на днешното извънредно заседание на Пленума на ВСС.
Правният експерт Иван Брегов и преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров коментираха в ефира на „Здравей, България“ решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) да повиши заплатите на магистратите с 18% през следващата година.
По думите на Брегов, според решението на ВСС, бюджетът на съдебната власт за 2026 г. ще бъде около 1 милиард евро, като 88% от средствата са предвидени за заплати и допълнителни възнаграждения.
„Средната заплата на съдия, прокурор или следовател в системата в момента е 8730 лв., без да се включват допълнителните четири заплати бонус и 5500 лв. за облекло годишно“, уточни той.
„Проблемът не е във високите възнаграждения на съдиите и прокурорите, а в твърде раздутия щат“, коментира правният експерт.
По негови данни в съдебната система в момента има 715 незаети щатни бройки, а в бюджета за догодина е предвидено да бъдат обявени конкурси за още около 150 нови места. Той посочи още, че липсва ефективен механизъм за отстраняване на членове на ВСС, които не изпълняват своите задължения.
Проф. Пламен Киров подчерта, че качеството и ефективността на съдебната система намаляват, въпреки високите възнаграждения.
„Броят на приключените дела през тази година ще бъде с 18% по-нисък, отколкото преди десет години“, отбеляза той.
Киров каза още, че проблемът не е в това, че магистратите получават високи заплати, а че останалите в публичния сектор – включително университетските преподаватели, са значително по-ниско платени. „Един младши прокурор днес получава повече от професор по право преди неговото пенсиониране“, подчерта проф. Киров.
По думите му ефективността на съдебната власт остава под въпрос и като пример той даде продължаващото с години дело „Дебора“, което „все още е на стартова позиция“, както и дела за пътнотранспортни произшествия, които се гледат по 7–8 години.
По повод темата за архивите на Петьо Еврото, Брегов заяви: „Той е жив и от време на време влиза и излиза от България, но никой не го търси. Вероятно държи архиви не за себе си, а за някой много над него“.
