Пред Мариян Станков – Мон Дьо, шеф Андре Токев споделя спомени, белязали пътя му към кулинарните върхове и разказва открито за най-голямата си грешка. С топлота и признателност той говори за родителите си – хора, които по думите му „даваха много от себе си, за да имаме всичко и да живеем един добър живот“. Именно благодарение на тяхното решение бъдещият майстор-готвач да учи във френско училище в Алжир, той овладява езика, който по-късно ще му отвори много врати.
Но пътят му не е бил лишен от предизвикателства, когато записва да учи за готвач в Банкя, половината роднини недоумяват как млад човек, говорещ няколко езика, избира „такава“ професия.
Днес Токев си спомня това с усмивка и удовлетворение, защото именно тогава е решил да докаже, че с любов, труд и отдаденост кулинарията може да бъде не просто професия, а път към успеха.
Един от паметните му моменти в кариерата му е при посещението на Бил Клинтън в България, когато е изпратен от Германия да наглежда какво се случва в кухнята в хотела от същата верига у нас. „Тогава имаше толкова охрана, вървяха с едни палта, автомати, беше страшно. Вал Килмър беше по-нежен, каза: „направи ми някаква приятна паста, която ти смяташ за добре“. Аз му направих и после почти 2 месеца само нея яде”, спомня си готвачът.
А срещите му с хората с власт са го научили не само на опит и прецизност, но и са му помогнали да открие личностни качества у себе си и ценности. „За мен скъпите неща са да имаш най-скъпия човек до теб, да не си го купил с пари. За мен това е безценно”, категоричен е той.
Може ли България също да има „Мишлен”?
Андре Токев е един борците за голямото признание на звездата „Мишлен” за ресторант и у нас. Пред Мон Дьо той сподели, че въпреки 25-годишния спор и разговори в Народното събрание, заедно с колегата му Иван Манчев, това все още не успява да се случи. „Сърбите го направиха, хърватите го направиха, унгарците го направиха преди години. Бяхме доста близо да се случат нещата, но смениха министъра”, разказва Токев. Как процесът да бъде улеснен двамата черпят опит от Унгария, където първо се обяснява на обществото значението на звездата. Според Токев обаче има още много да се направи, въпреки добрата почва у нас.
Цената на славата
За Андре Токев славата е самочувствие и вяра в успеха, именно тази му популярност обаче го кара да плати сурова цена – през 2021 г. в социалните мрежи излиза видео на автомобила му, управляван от, докато криволичи по бул. „Цариградско шосе” в столицата. А положителна проба за алкохол напълно променя живота му. „Това е много трудно. Да го разкажеш на хората, за да ти повярват. Не мога да го повярвам, защото и в моето село, където са ми братовчедите, те не могат да повярват. Те ме познават добре и знаят, че не разграждам алкохола.”, споделя той и потвърждава, че не си спомня какво се е случило в онази вечер. „Когато ми отнеха свободата ми тежко за най-близките, комуникацията беше по един стар телефон като монети, само че с карта.”, спомня си дните зад решетките.
Днес обаче Андре е успял да прости на себе си и смята, че хората около него също успяват да простят: „Мисля, че с моите действия хората усетиха, че аз искам да се поправя”. А най-силна подкрепа среща от семейството си, което застава зад него през цялото „меню” на неговата прошка, както сам го описва. „За прошката има две менюта: едното е дегустационно – много степени, другото обаче е това, което аз обожавам да правя – да поканя приятели навън, на една хубава маса и може би мога да направя изкуплението с една хубава, богата трапеза. Тази комуникация, споделяне, това е богатството на масата.”, заключва Андре Токев.
