Прокуратурата е осъдена да плати обезщетение от 80 000 лева на ген. Димитър Шивиков заради воденото срещу него дело за длъжностно присвояване на военно имущество.
Това реши окончателно Върховният касационен съд (ВКС), съобщава „Лекс“. След като беше оправдан на три инстанции, ген. Шивиков предяви иск срещу прокуратурата за 120 000 лева. Окръжният съд в Пловдив му присъди 50 000 лева, а после апелативният съд го уважи изцяло.
Делото стигна до ВКС, след като прокуратурата обжалва по-високия размер на обезщетението, определен от втората инстанция.
Симптоматично беше изказването на апелативния прокурор от Пловдив Светлозар Лазаров, който в съдебно заседание по заведеното от Шивиков дело заяви, че воденият преди това процес срещу генерала, е бил „бухалка“.
„Няма какво да умуваме. Моралът и законът в случая са в един много жесток челен сблъсък. Повдигнати са такива брутални обвинения. Отговорно заявявам, без да се притеснявам, че това е дело бухалка. На три инстанции е оправдан генерал Шивиков – натовски генерал, както каза колегата, за 100 одеяла и 10 войнишки канчета“, каза пред съда прокурор Лазаров, но въпреки това настояваше за по-малко обезщетение.
„Всичките обезщетения по ЗОДОВ са от нашия джоб. Заради намесата на разни дебелаци в съдебната система нещата станаха такива, за съжаление“, аргументира се прокурорът, който след това беше натоварен от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов със задачата да открие още такива тенденциозно водени дела.
Процесът срещу Шивиков беше за присвоено военно имущество за 10 225 лв през лятото на 2010 г., когато е бил национален командир на 18-ти контингент на България в Афганистан. Обвинението беше свързано с одеяла, якета, панталони, зимни комплекти, спортни екипи и други консумативи, които били предоставени на всеки контингент и трябвало да бъдат раздадени като безвъзмездна помощ за местното население. В края на мисията част от това имущество е останала нераздадена и е върната в България, като именно заради нея Шивиков беше обвинен в присвояване.
По делото обаче беше установено, че за тези нераздадени детски дрехи и одеяла, у военнослужещите възникнала идея да ги пренесат в България и да ги дарят на деца от домове за сираци, които участвали в изпращането на контингента в Афганистан. Идеята била докладвана на Шивиков, той се съгласил, но наредил това да бъде обсъдено в ротата и всички приели идеята без възражения. Делото срещу генерала приключи за една година на три инстанции, като всички те го оправдаха.
За да прецени колко все пак е справедливото обезщетение за Шивиков за причинените му неимуществени вреди от това дело, ВКС посочва, че в случая апелативните съдии не са преценили достатъчно значението на отделните факти. Върховните съдии отбелязват, че делото е било за тежко престъпление, минало е три инстанции, безспорно достойнството и честта на генерала са били накърнени, а случаят е получил широко разгласяване и всички тези обстоятелства налагат по-висок размер на обезщетението.
Второто дело срещу Шивиков беше за длъжностни престъпления, с които причинил вреди на „Сухопътни войски“ за близо 44 000 лв. Той беше обвинен, че предоставял полево оборудване на общини за различни тържества. Ставаше дума за палатки, тави, черпаци и друга посуда, за която не е бил искан наем. Военнослужещи пък били изпращани да помагат в приготвянето на храна за тържествата, като генералът ги компенсирал само с почивни дни. Едно от обвиненията беше свързано с това, че Шивиков е изпратил войници да ремонтират апартамента му, а друго беше, че е задържал за няколко дни шофьорската книжка на войник.
Според ВКС вредите за генерала от двете дела не могат да бъдат изрично разграничени, тъй като процесите са водени по едно и също време, а заради обвиненията в длъжностни престъпления, той води отделно дело срещу прокуратурата.
По казуса за обезщетението му е прието заключение и на психиатрична експертиза, според което негативните преживявания не са нарушили психичните му функции. Вещото лице е посочило, че понастоящем психичното здраве на Шивиков не е нарушено и той „не е отстъпил от принципите и насочеността си да бъде обществено полезен“.
„Установи се, че обвинението не е разколебало личната самооценка на ищеца, нито пък принципите и вярата му, че справедливостта ще възтържествува и ситуацията ще има благоприятен за него резултат. Същият продължава да отстоява правотата си и стои зад житейските си принципи“, пише ВКС и така стига до извода, че справедливото обезщетение за генерала е 80 000 лв.
