Конституционният съд изненадващо се съгласи да провери и да се произнесе дали кабинета „Желязков“ е избран със законни решения на Народното събрание. Това стана ясно от определение на КС, с което бе допуснато до разглеждане искане зa ycтaнoвявaнe нa пpoтивoĸoнcтитyциoннocт нa peшeниятa нa 51-вoтo Hapoднo cъбpaниe зa избиpaнe нa миниcтъp-пpeдceдaтeл, зa пpиeмaнe нa cтpyĸтypa нa Mиниcтepcĸия cъвeт и зa избиpaнe нa Mиниcтepcĸи cъвeт, пpиeти нa 16.01.2025 г.
Искането бе направено от депутати от Величие през октомври, които тогава бяха подкрепени от депутати от МЕЧ и „Възраждане“. Докладчик по делото е доскорошният депутат от ГЕРБ Десислава Атанасова.
Основата на въпросното питане на депутатите беше искане за тълкуване на няколко текста от конституцията плюс няколко въпроса до конституционните съдии.
Така депутатите питаха дали се считат зa вaлидни peшeниятa нa Hapoднoтo cъбpaниe, пpиeти c глacoвeтe нa нapoдни пpeдcтaвитeли, чийтo избop e пpизнaт зa нeзaĸoнeн oт Koнcтитyциoнния cъд. Moгaт ли тaĸивa peшeния дa пopoдят пpaвни пocлeдици, aĸo бeз тeзи глacoвe нe e нaлицe изиcĸyeмoтo пo Koнcтитyциятa мнoзинcтвo зa избop нa миниcтъp-пpeдceдaтeл, cтpyĸтypa и cъcтaв нa Mиниcтepcĸия cъвeт, попитаха още народните представители. Те поставиха и въпроса слeдвa ли peшeниятa зa избop нa миниcтъp-пpeдceдaтeл, cтpyĸтypa и cъcтaв нa Mиниcтepcĸия cъвeт oт 16.01.2025 г. дa бъдaт oбявeни зa нeвaлидни.
Интересно е да се отбележи, че по тези искания за тълкуване и въпроси КС отклонява искането и отказва да се произнесе.
А искането поставя наистина въпроси по същество. Така според депутатите на 16.01.2025 г. 51-вото Народно събрание извършва избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет със 125 гласа „за“, 114 „против“, без въздържали се. Малко преди това, с Решение №1/2025 г. по к.д. №33/2024 г. на Конституционния съд е обявен за незаконен изборът на 16 народни представители, 8 от които са участвали с глас „за“ в гласувания за избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет.
В искането се поддържа, че направените гласувания са със 117 гласа „за“ при кворум от 239 народни представители, поради което за провеждането на валидно гласуване са се изисквали 119 гласа „за“ на народни представители. Посочва се, че вследствие на незаконосъобразността на избора на народните представители „извършените от тях действия, включително и въпросните гласувания, са невалидни, като извършени от правно нелегитимни и неовластени от народния вот лица, поради което не следва да бъдат зачитани за годни да породят правни последици по конституционния избор на министър председател, структура и състав на Министерски съвет на Република България“.
Вносителят излага мотиви, с които обосновава, че ако мнозинството е било постигнато с решаващото участие на лица, чийто избор впоследствие е признат за незаконен, обективно такова мнозинство никога не е съществувало и не е налице валидно формирана воля на Народното събрание.
Посочва се и, че съгласно практиката на съда обявените за противоконституционни ненормативни актове на Народното събрание са невалидни още от момента на приемането им.
Вносителят прави искане и за обявяване на противоконституционност и „невалидност“ на решенията на Народното събрание от 16 януари 2025 г. за избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет, тъй като същите са приети с „решаващо участие на лица, чийто избор впоследствие е признат за незаконен“.
Посочва се, че по този начин държавната власт е упражнена в противоречие с Конституцията, „тъй като не е реализирана чрез законно избрани представители на народа, а от лица без валидно учреден мандат“. Според вносителя е нарушена и нормата от Конституцията, според която „правомощията на народен представител могат да се упражняват единствено въз основа на законен избор, а глас, даден от лице без такъв избор, е правно невалиден и не може да се зачете при формирането на волята на парламента“.
КС обаче отклонява точно тези въпроси със странен аргумент. Той не коментира нещата по същество, а просто обяснява, сме отказва да даде задължително тълкуване. Такова можело да бъде допуснато за разглеждане по същество само при определени условия – „в искането да се изложат подробни съображения за необходимостта, която го поражда – неясноти относно смисъла и съдържанието на конституционната разпоредба и наличието на данни за противоречивото ѝ и нееднакво прилагане“.
На практика конституционните съдии се отървават от отговор на въпросите като се опитват да кажат, че не може да им отговорят със задължително тълкуване и че не били попитани конкретно.
В същото време обаче КС приема да се произнесе по искането за установяване на противоконституционност на решенията на 51-вото Народно събрание от 16.01.2025 г. за избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет.
Съдът е определил и, че следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Мариана Карагьозова-Финкова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева и доц. д-р Борислав Цеков. Те са определени от съда като „изтъкнати специалисти от науката и практиката“ и им е даден 30-дневен срок „да дадат писмено правно мнение по предмета на делото“.
Едновременно с това дело, КС се произнесе по допустимостта на друго искане на същите депутати и също прие да гледа делото по същество. По него народните представители установяване на противоконституционност на текстове от Закона за противодействие на корупцията, както и на Решение за приемане на Правила за дейността на Номинационната комисия и провеждане на процедура по номиниране, разглеждане на кандидатури и избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, прието от 51-ото Народно събрание на 11 юли 2025 г.
Конституира като заинтересувани институции: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Висшия адвокатски съвет, омбудсмана на Република България и Сметната палата.
