Новината за образувано разследване за участия в „сафарита с хора“ в Сараево в началото на 90-те години шокира света. Италианската прокуратура е получила данни от журналиста Ецио Гавацени, който твърди, че сред заподозрените са богати мъже, плащали, за да стрелят по цивилни – включително по деца. По думите му участието в подобни варварски „екскурзии“ е струвало между 200 и 300 хиляди евро. Това заяви Гавацени в ексклузивно интервю за NOVA.
– Поздравления за разследването ви, г-н Гавацени. Можете ли да ни разкажете накратко какви данни сте събрали за този „лов на хора” в Сараево и как започна разследването на прокуратурата?
– Данните, които събрах през последните две години, са свързани с факта, че западни граждани, не само италианци, а от всички западни страни, са плащали, за да стрелят по цивилни в Сараево. Намерих доста доказателства, които предадох на прокуратурата в Милано през октомври, т.е. преди месец, въпреки че жалбата ми беше подадена през февруари също тази година.
– Но какво ви подтикна да се занимавате именно с тази тема? Имало ли е момент, в който сте разбрали, че това не е мит?
– Аз вече бях чул за това през 90-те години, защото вече беше публикувано в няколко италиански вестника – „Кориере делла Сера”, „Стампа” – бяха писали за това, така че още тогава ме впечатли. Но по онова време не бях в състояние да проведа разследване. Пробуждането, да речем, настъпи, когато разбрах за документалния филм „Сараево сафари“. Затова написах на режисьора Миран Зупанич, който беше много любезен, и го помолих да ми даде първите съвети, за да започна да се занимавам с тази история, която ме беше впечатлила много. От тези първи насоки, които ми даде Зупанич, започнах моето разследване, което очевидно пое по свой път.
– Каква информация и свидетелства сте предоставили на прокуратурата и какво смятате за най-силното доказателство?
– Не мога да влизам в подробности за това, което съм предоставил на прокуратурата. Аз се концентрирах върху италианците, защото очевидно прокуратурата в Милано разследва италианците, а не чужденците. Мога да кажа, че това са хора с професии, успешни предприемачи с много пари, които са се занимавали с този мракобесен туризъм, да го наречем така, за да стрелят по хора. Намерих много следи, много улики не само за туристите и броя на италианските туристи, които са участвали в тези сафари, но и за организация, която е подпомагала тези „командировки“.
– Как успяхте да влезете в контакт с бившите членове на босненските тайни служби? Говориха ли лесно или всичко беше трудно?
– Не трябва да се изхожда от идеята, че източниците са босненските тайни служби. Източниците, които намерих, са от всякакъв вид. Да кажем, че един човек от босненските тайни служби ми помогна, но не само. Много от хората, които ми помогнаха, бяха тук, а не в Босна.
– Според Вашите данни сред туристите-снайперисти е имало и италианци, но също и руснаци и американци. Има ли вече конкретни данни за имена или групи?
– Всичко е предадено на прокуратурата. Да кажем, че аз се посветих на канала, който е съпътствал и улеснявал тези пътувания от западни страни, така че става въпрос за западни клиенти. Руснаците използват свой канал, защото имат директен канал със сърбите, така че успяват да отидат без проблеми в Сърбия, докато западняците се нуждаят от организация, която да им помогне.
– Според Вас те са действали сами или с подкрепата или знанието на политически или паравоенни структури?
– Както казах, не мога да разкажа всичко, мога само да отговоря с логика. Около Сараево са били разположени босненско-сръбските войски на Караджич. Всички познаваме Караджич, осъден на доживотен затвор от съда в Хага. Ясно е, че ако съм италиански, германски или френски турист и искам да отида в хълмовете на Сараево, за да стрелям по цивилни, е очевидно, че трябва да мина през тяхната територия. Ако трябва да мина през тяхна територия, трябва да се споразумея с тях.
– Би Би Си цитира британски военни, които казват, че никога не са чували за „туристи-снайперисти” и го определят като легенда. Как отговаряте на това?
– Кой е казал това, извинете?
– Би Би Си цитира британски военни.
– Не знаех за това и явно те мислят така. Английските журналисти, с които съм във връзка досега, смятат, че има място за разследване, и говоря за Би Би Си и Daily Mail, за да спомена двамата, които ми се обадиха през последните дни. Те смятат, че има място за разследване и в Англия. Ако британските военни смятат, че това е градска легенда, имат пълното право да го мислят.
– Има свидетелства за ценова листа, различни тарифи за мъже, жени и момичета. Имате ли информация по този въпрос?
– Не мога да вляза в подробности относно тарифите, защото и това, разбира се, съм предоставил на прокуратурата. Мога да кажа, че сафари, което трае един уикенд, т.е. тръгване в петък следобед и връщане в неделя вечер, е струвало между 200 и 300 хиляди евро по днешни цени, т.е. стойността е актуализирана. Предпочитаните мишени са децата, които естествено са стрували повече, така че най-желаният трофей са били децата. Както и днес, ако отидете на лов в Кения, най-желаният трофей е лъвът. Но всъщност снайперистът не се е колебал да стреля по жени, мъже – по когото и да било.
– Как е възможно едно толкова мрачно явление да е останало скрито в продължение на десетилетия? Страх, мълчание или нещо друго?
– Това е въпрос, който си зададох и аз, но нямам отговор. Всичко, което казахте, ни кара да мислим, че имаме работа с много богати хора, успешни хора, хора, които познават много други хора, и може би тези хора са успели да повлияят на разследванията досега и да прикрият всичко. Има още един факт, който е друг въпрос, на който не мога да отговоря – как документалният филм „Сараево Сафари”, който излезе през 2022 г., беше гледан на Балканите. Знам, че е бил гледан в няколко източни страни, бил е гледан в арабски страни, но в нито една западна страна – когато казвам „нито една“, имам предвид нито една след Словения, т.е. от Италия до всички западни страни – не са закупили правата за „Сараево Сафари“, който е продуциран от „Джазира“. Помня. Как така никой не го е излъчил и никой не е закупил правата – това също е въпрос.
– Това разследване може ли да доведе до първите съдебни процеси срещу европейски граждани, замесени във военни престъпления като частни лица?
– Да, престъплението за италианската магистратура е масово убийство, утежнено от несъществени мотиви, затова е престъпление, което никога не се погасява по давност, както убийството никога не се погасява по давност. Надеждата е да успеем да изправим някого пред съда.
– Какво би означавал такъв процес за паметта за войната в Босна и за жертвите?
– Да осветли поне малко истината за жертвите за един исторически период, белязан от жестокости и невероятни нарушения на човешките права, нарушения на основните права на хората. Спомняме си етническите изнасилвания, спомняме си клането в Сребреница, спомняме си концентрационните лагери, които са били използвани отново по време на този конфликт. А към тези ужаси се добавя и военният туризъм, за да се стреля по цивилни граждани. Смятам, че това е начин да се възстанови истината за един исторически период и за жертвите.
– Накрая, един много личен въпрос: докато работехте по всичко това, случвало ли ви се е да плачете, имало ли е момент, който ви е развълнувал емоционално?
– Не искам да влизам в подробности, но моментът, който ме впечатли най-много, беше, когато разбрах, че ловецът трябваше да отнесе у дома трофей. Когато разбрах и осъзнах какъв е трофеят, разбрах и дълбочината на пропастта, в която тези хора бяха паднали. Така че да, трофеят беше една от информациите, които ме впечатлиха.
– Обяснете за трофея?
– Всеки ловец иска трофей, като убие лъва и окачи главата му в хола си. В този случай не мога да влизам в подробности, но когато разбрах, че и тук има трофеи, да кажем, че тази информация ме впечатли.
– Разбрах, благодаря за интервюто, ще продължим да следим всичко за вас и прокуратурата и отново ви пожелавам успех в работата ви.
– Благодаря ви, благодаря на зрителите, които ни гледаха, и да, да останем в контакт, защото предполагам, че ще има новини.
