Увеличаването на броя на ТЕЛК решенията през последните пет години отново постави на дневен ред въпроса за евентуални злоупотреби в системата. По данни на Министерството на труда и социалната политика издадените решения са нараснали в пъти, което провокира сериозен обществен дебат. Бившият социален министър Минчо Коралски коментира темата в студиото на „Денят започва“, като подчерта, че проблемите са системни и не могат да бъдат решени чрез прибързани проверки и ретроактивни мерки.
„Определено не сме най-здравата нация в ЕС – водим по сърдечносъдови, онкологични, диабетни, неврологични и психически заболявания“, каза Коралски.
Според него общият брой на хората с увреждания в България е сравним със средните нива в Европа и статистически не показва аномалия.
Скандалите с фалшиви ТЕЛК решения обаче остават.
„Фалшификациите не започват в комисията. Те започват много преди това – в лабораториите и медицинските центрове, които издават документи, че човек е в тежко състояние“, обясни той и подчерта, че ТЕЛК работи по документи“, което прави системата уязвима.
Един от основните дефицити според Коралски е липсата на пълна интеграция между здравното електронно досие и ТЕЛК системата:
„Не разбирам защо хората носят купища документи, след като информацията би трябвало да е достъпна електронно. Така лесно ще се отличи реалното заболяване от фиктивното.“
Коралски припомни и че НОИ извършва допълнителен контрол на всички решения, но и там проверката е само върху документация. Според него анонсираните масови проверки на ТЕЛК решения от последните пет години крият сериозни правни и практически рискове.
„Ретроактивното действие на закона е изключително ограничено. Как ще се връщат средства – административно или съдебно? Какво се случва, ако човек вече е починал? Кой ще носи отговорност?“, попита Коралски.
Той подчерта, че подобна проверка би блокирала работата на НОИ, който и без това обработва нови пенсии със сериозно забавяне.
Друг чувствителен въпрос е лавинообразното увеличение на личните асистенти – от около 20 000 преди няколко години до почти 90 000 днес.
Според Коралски това не е непременно индикация за злоупотреби:
„Право на лична помощ имат хора, на които ТЕЛК е определил нужда от чужда помощ. Преди пандемията бяха около 30 000. Сега, заедно с децата, са над 100 000. Това е максималният реалистичен капацитет според броя на нуждаещите се.“
Той обаче признава, че има случаи, които трябва да бъдат проверени – например асистенти, които живеят в друг град от човека, на когото би трябвало да помагат.
Коралски предупреди, че реформата трябва да бъде внимателно планирана:
„Ако има злоупотреби, те трябва да се пресекат, но не бива рестрикцията да се насочва към всички. Трябва персонализирана, а не хаотична реформа.“
Той засегна и друга тема – ниското заплащане на социалните работници:
„Това не са чиновници. Те работят пряко с хората, а получават 1600–1800 лв. Заплащането демотивира кадрите, което влияе на качеството на цялата система.“
Коралски призова за по-задълбочен и последователен подход към реформите в социалната система.
