„Нещата са отишли до степен, в която това мнозинство не може повече да продължи да управлява. Може да реши да стои на власт формално, но не не може да взима решения“. Това заяви пред БНР Крум Зарков, бивш министър на правосъдието и бивш съветник на президента Румен Радев.
„Политическото събитие е голямото събиране на хора в триъгълника на властта с ясни искания срещу самото мнозинство, не само срещу решения, които е взело“, заяви той.
Проявите след девет часа не могат да бъдат извинявани, но този вандализъм беше маргинален за протеста и трябва да остане такъв, коментира още Зарков.
„Политическият анализ изисква да се обърне внимание на самия протест и на неговите искания. „Продължаваме промяната-Демократична България“ го свикаха, но той отиде много бързо отвъд тях. Този протест се превръща в процес. Хората отидоха отвъд исканията на първоначалните организатори. Самият площад поиска оставката на това правителство. Дълбокият повод за този протест е отхвърляне, категорично неприемане от страна на много български граждани на самата характеристика на сега управляващото мнозинство. Характеристика, която се олицетворява от едни човек. Казва се Делян Пеевски. Пеевски хем не е в мнозинството, хем определя дневния му ред изцяло. Самата биография на лидера на това неформално мнозинство кара хората да считат, че има пълзяща мафиотизация на властта, несъвместима с демократичните принципи, разписани в нашата Конституция. И те казват твърдо „Не“! Едно правителство, което не може да гласува собствения си бюджет е правителство, което подава оставка по всички правила на парламентарната демокрация. Самото мнозинство е напълно парализирано. То е обезпредметено и не би могло да продължи. Този парламент ще продължи да работи дори правителството да подаде оставка и да бъде назначено служебно. Трябва да се създаде съответното мнозинство около определени параметри. В това мнозинство, за да може каквото и да реши да не бъде посрещнато на нож, трябва да бъде изключено неформалното влияние на Пеевски. Те могат да се опитат да създадат бюджетна рамка, но тя трябва да бъде на минимум – не може да включва реформи и политики. След което да направят преход – да фиксират определена дата или да предложат на президента определени дати за насрочване на предсрочни избори. Не подлежи на коментар-нови предсрочни избори, посочи той.
Интересна е липсата на коментар на ГЕРБ засега, смята Крум Зарков: „Пръв Делян Пеевски се изказа от името на мнозинството. За пореден път го оставят да бъде техен говорител, което ме кара да мисля, че не осъзнават причината за протеста – именно той. Сега се чака думата на другия важен фактор – Бойко Борисов. Той замълча тази сутрин, което не е характерно за него и ме кара да мисля, че се колебае“.
Зарков намира връзка между посещението на Атанас Зафиров в кабинета на Пеевски и последвалото обяснение, че БСП ще преосмисли участието си във властта: „Доста унизително за партията, на която аз съм член. БСП от самото начало прие ролята на изпълнител на чужд интерес. Държи се като прокси на друг“.
Ако БСП не предприеме бързи действия, нищо хубаво не я чака, смята бившият правосъден министър.
Мисля, че ще влезем в еврозоната, дори няма да има толкова сътресения, колкото се предвиждат, коментира още Зарков: „Въпросът не е дали е редовно, или служебно правителство, а дали е ефективно“.
Алтернативата ще се роди и може да бъде всякаква, но трябва да сме смели, за да я потърсим, отбеляза той: „Може да бъде както в нови партии, така и в преразглеждане на собствените основания за съществуване на старите партии. Партиите са живи организми, те могат да се реформират“.
Зарков смята също, че всеки един вандалски акт трябва да бъде осъден: „Първата отговорност трябва да понесат самите чупещи. Не знам дали има смисъл да се говори за отговорност на министъра на вътрешните работи, доколкото е поставен въпрос за оставка на цялото правителство. МС е ангажиран с внасянето на този бюджет. Този бюджет е бламиран. Нормалният ход на един министър-председател в тази ситуация е да подаде оставка. Това, което се случи, е пряко следствие на блокирането на конституционните механизми за придържане на властимащите към своите отговорности“.
