Късно тази вечер в Брюксел подписахме Меморандум за разбирателство между България, Гърция и Румъния, който поставя началото на ускореното развитие на транспортната ос Север–Юг. Документ, зад който застава и Европейската комисия, и който превръща една дългогодишна идея в реален процес. Това съобщи във Фейсбук вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.
„От името на България поставихме акцент върху изграждането на три нови моста: Русе–Гюргево, Силистра–Кълъраш и Никопол–Турну Магуреле.
Фериботните връзки по Дунав също ще бъдат надградени, така че да отговарят на стандартите за двойна употреба – важна стъпка и за сигурността, и за по-голяма гъвкавост на транспортните потоци.
Благодаря на европейския комисар по транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас, който лидира процеса за тази инициатива, и днес подписа от името на Европейската комисия нарочна Декларация за подкрепата й.
Това е стратегически момент за нашия регион. От години говорим за нуждата от по-добра свързаност от юг на север – днес започваме да я изграждаме. Новите транспортни коридори ще отворят повече маршрути за търговия, ще намалят граничните затруднения и ще дадат на Европа устойчивостта, от която се нуждае.
Дунав стои в сърцевината на тази трансформация. Тя е гръбнакът на Европа — онзи жив организъм, който свързва нашите народи, пазари и амбиции. Реката не бива да бъде бариера. Новите мостове — не един, а няколко — са ключови за бъдещето на континента, не като двустранни проекти, а като европейска инфраструктура, която укрепва единния пазар, осигурява двойна мобилност и превръща оста Север–Юг в работеща.
Планът към меморандума предвижда модернизация на пътни и жп връзки в три основни оси – западна, централна и източна, които ще свържат Атина, Солун и Александруполис със София, Русе, Бургас, Варна, Букурещ, Констанца, както и с Централна Европа, Украйна и Молдова. Това е нова перспектива за източната част на Европа и реална възможност за повече алтернативни маршрути.
Ще ползваме целево европейско финансиране – от Механизма за свързване на Европа и от Кохезионния фонд, а след приемането й и от финансова рамка 2028–2034, както и механизмите на публично-частното партньорство. Инвестициите няма да бъдат разпокъсани, а стратегически съгласувани между трите държави, така че всяка инвестиция да е свързана с съответната в съседната държава и да носи максимален ефект за нашите граждани и бизнес“.
