Заглушаване на исканията на мирните протестиращи и изместване фокуса на недоволство – това правят агресивните, често маскирани, млади мъже на масови демонстрации – както у нас, така и по света. И тук, и навън те често са податливи на манипулации и финансов стимул, казва бившият полицай и експерт по национална сигурност Иван Анчев.
Той описва техния профил така: „В един случай ние имаме, например футболни запалянковци, които са водени само и единствено от желанието и от страстта си да разрушават. В другия случай имаме тези „локали“, за които толкова много се говори през последната година. Това са асоциални елементи, които искат под каквато и да било форма да изявят себе си. И когато има някой да ги наеме срещу някаква услуга, заплащане или обещано бъдещо съдействие – те са повече от радостни“.
Автори на стратегия за опорочаване на протести с агресивни провокатори виждаме още отпреди 50 години – службите на КГБ в съветска Русия. Според документи от 1969 г., държавата дава инструкции на младежи от комсомола със спорна репутация да създават суматоха и да провокират разпръсване при една от малкото прояви на недоволство в социалистическото общество – демонстрацията на кримските татари в Ташкент срещу изселването им.
Хората искат да бъдат върнати в Крим. Протестът ескалира в сблъсъци и дава повод на милицията да арестува над 120 души под предлог „нарушаване на обществения ред“. Пропагандата представя събитието като „масово пиянско сбиване“, а исканията на кримските татари остават незабелязани.
Друг пример за опорочен протест е този в Одеса през май 2014 г., под наслов „За единна Украйна“. Организират го проевропейски активисти, но сред тях навлизат групи от така наречените „титушки“, свързвани в публикации с проруски структури. Мъжете нападат протестиращите и сблъсъците отнемат 48 живота.
Целите на провокаторите са главно две, казват експерти – да заглушат исканията на недоволните и да ги откажат да протестират под страх за живота си. Във всеки от описаните примери печелят властите, срещу които е вдигнат протестът.
„На тези събития винаги трябва да се гледа, в крайна сметка кой има полза. Старото римско правило „cui bono“. Кой има полза от дадено действие. И тогава до голяма степен може да се разбере каква е причината за дадено действие или бездействие. Също и от страна, евентуално, на някои от полицейските служители“, коментира Анчев.
Явна полза на властта виждаме и в друга мащабна демонстрация – студентския протест срещу корупцията под управлението на Вучич в Сърбия след срутването на козирката на гарата в Нови Сад, което уби 16 души. На 16 януари в центъра на Белград автомобил се врязва в блокада от протестиращи и помете 20-годишна студентка по право, която по чудо оцеля след удара.
Дни по-късно друг шофьор навлиза в тълпата и ранява трима души, а някои от демонстрантите спират да излизат на протести заради ярките кадри с насилие.
Картината обаче се повтаря и в западния свят. Анчев дава пример със събитията в Чикаго през 2020 г., когато мирни протестиращи искат расова справедливост и мерки срещу полицейското насилие, но с намесата на крайно лявата организация „Антифа“ се стига до разрушения и безредици. Наложилото се въдворяване на ред укрепва силите на властта.
„Движението, което тръгна в резултат от няколко трагични полицейски грешки, една от които беше убийството на Джордж Флойд в Минеаполис няколко месеца по-рано. Беше основание радикализирани елементи и групи да нападнат един красив град, какъвто е Чикаго. Активистите на „Антифа“ се смесиха с Black Lives Matter и се стигна до безредиците. Трети елемент бяга така наречените street gangs, както са известни в Съединените щати, които срещу някакво заплащане са буквално наети да извършат дадено действие, за да опорочат дадено събитие“, обясни Анчев.
В Германия пък, още миналия век се заражда така нареченото движение Black Bloc – черна компактна формация от маскирани мъже, които нападат полицията и рушат, но не срещу заплащане, а от идеологически подбуди срещу системата и реда. През 2023 година, например, в масов протест за социална справедливост във Франция групи от Black Bloc заглушават исканията за трудови права и отмяна на пенсионната реформа със сцени на сблъсъци и палежи. Същите черни качулки обръщат в безредици и протеста Хамбург през 2017 г. с искания за климатична защита и по-справедлива икономика.
Полицията е тази, която трябва да разпознава агресорите преди да се проявят в протестите и да ги неутрализира навреме, казва Иван Анчев – както по света, така и у нас. Нещо, което не се случи на протеста срещу бюджета на жълтите павета в София от понеделник.
„МВР – не днешното, което се управлява от министър Митов или вчерашното, което се управляваше от Илков, а през последните десетилетия. Имам усещането, че държавата е абдикирала в голяма степен от тези свои задължения. Всеки, който се занимава с някаква противоправна дейност, с някаква дейност, която е несвойствена по силата на Конституцията на Република България, следва да бъде обект на разследване, обект на наблюдение. За всеки един от тези групи, ти като знаеш кои са, какви са, ти знаеш кои са лидерите, ти можеш да предприемеш някакви конкретни превантивни мерки, спрямо тях“, коментира експертът.
А разпознаването на някои от агресорите на протеста в София преди 5 дни можеше да стане по маските, казва Анчев. Още повече, че у нас „носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето“ на публични места е забранено със специален закон:
„Аз не видях къде са охранителните сили на последния протест. Така наречените „жълти жилетки“ за конфликт. Полицейски служители се обличат с тези жилетки, за да покажат, че не са злонамерено настроени към хората, които осъществяват събитието. Той е там, за да пази – първо, да не се нарушава общественият ред и второ, да пази самите граждани, които са част от протестиращите, част от обществото, от такива злонамерени елементи, които са дошли да бъдат провокатори на конкретното събитие“.
Борбата с провокаторите у нас и по света изисква още много труд от органите за сигурност и цялото общество, категоричен е Иван Анчев.
