От митовете за сътворението до политическите предзнаменования, хората по света винаги са гледали на северното сияние с удивление и страх, пише BBC.
След потушаването на Якобитското въстание в Англия през 1716 г., нощното небе било озарено от странни светлини. Те били описвани като „чист пламък“, „нещо, наподобяващо тръбите на орган“ или „порой от кръв“. Хората тълкували виденията по различен начин – от гиганти с пламтящи мечове до армии, сражаващи се в небето.
По време на въстанието католическата династия Стюарт се опитвала да възстанови английския трон от протестантската монархия, а интерпретациите на светлините често отразявали политическите и религиозни убеждения на наблюдателите. Един английски духовник отбелязал, че някои хора гледат на „зловещия непознат“ с тревожно удивление, докато други „четат в ослепителния му вид съдбата на народите и падението на кралствата“.
Днес знаем, че игривите цветове и форми на северното сияние са резултат от активността на Слънцето. Когато тя се повиши, небето се озарява отвъд обичайните му светлини. През последните дни силна геомагнитна буря направи северното сияние видимо в различни части на Обединеното кралство и САЩ.
Историческите и устни записи показват, че хората са били очаровани от тези светлини хилядолетия наред и са създавали множество интересни теории за техния произход. Например в скандинавската митология Бифрост – дъговият мост, който свързвал земята на смъртните с царството на боговете – може би е бил вдъхновен от полярното сияние.
Първите писмени споменавания на северното сияние датират от Китай през 193 г. пр.н.е., когато император от династията Западен Дзин описва, че „небето се е отворило на североизток“. По-късно древногръцки текстове, като „Метеорология“ на Аристотел от около 330 г. пр.н.е., споменават „нощни видения, понякога като горящ пламък, понякога като движещи се факли и звезди“. Вавилонски дневници от 567 г. пр.н.е. също описват „много червена дъга“ и нейното тълкуване като историческо предзнаменование за царете.
За северните народи, като саамите, северното сияние е редовно явление, което винаги е било част от културата и духовния им свят. Смъртта и борбата често присъстват в легендите, а появата му вдъхва страх и налага определени ритуали – например да се мълчи, да не се дразни сиянието и жените да покриват косите си, за да не се „оплетат“ в лъчите му.
Съвременните наименования също отразяват възприятията на хората: aurora borealis е кръстена на богинята на зората Аврора и на гръцкия бог на северния вятър Борей, а във финландската Лапландия северното сияние е известно като revontulet („лисичи огньове“), виждано като движението на опашката на полярна лисица.
През вековете северното сияние е вдъхновявало не само митове, но и политически и религиозни интерпретации. По време на американската война за независимост, уелският поет Хю Джоунс го разглеждал като знак за подкрепа на протестантската вяра. Астрономът Едмънд Халей, наблюдавайки сиянието през 1716 г., се опитал да обясни научния му произход, но същите светлини през 1745 г. отново били тълкувани като божествени знаци.
Историите за северното сияние ни показват как хората проектират духовно, културно и политическо значение върху природни явления и как постепенно науката започва да обяснява тяхната реална природа. Звуците на сиянието, например, дълго време се смятали за психологически феномен, докато днес се предполага, че са резултат от освобождаване на статичен заряд.
Днес учените продължават да изучават полярното сияние, но същевременно по света все още съществуват множество митове и истории за това явление – някои добре защитени в общностите, други вече изгубени с изчезването на местните езици.
