Шестият вот на недоверие срещу кабинета „Желязков” е неуспешен. Подкрепиха го 106 депутати от опозицията, но представителите на властта не влязоха в зала, след като минути преди това премиерът Росен Желязков обяви, че правителството подава оставка. При второто гласуване заседанието беше прекратено поради липса на кворум.
Този път темата беше провал в икономическата политика и проекта за бюджет за 2026 г. До поредното искане на оставка на кабинета се стигна след масови протести у нас и в чужбина.
Първоначално обаче Павела Митова поиска почивка от името на „Има такъв народ“ и така гласуването се забави с над 30 минути.
Според втората политическа сила в парламента – ПП-ДБ, именно с действията си в тази сфера правителството е изкарало хиляди хора по улиците. Първоначално недоволството беше срещу проекта на бюджет за 2026 г., но впоследствие прерасна в искане на оставка на кабинета.
Още преди дебатите, вносителите на вота от ПП-ДБ призоваха за подкрепа от всички формации, включително и от редиците на управляващите. Те обаче бяха категорични, че преди влизането в еврозоната темата за оставка не стои на дневен ред.
На 5 декември от ПП-ДБ внесоха шестия вот на недоверие срещу кабинета. Вносители бяха и „Алианс за права и свободи“ и МЕЧ. Очакваше се подкрепа за вота дадат и другите опозиционни формации – „Възраждане“ и „Величие“.
Предходните вотове на недоверие
- На 3 април правителството на Росен Желязков оцеля след първия вот на недоверие. Той беше внесен от „Възраждане” и подкрепен от депутатите от „Величие” и МЕЧ. Мотивът бе системен провал на правителството във външната политика. Едва 54 народни представители гласуваха „за”, а 150 бяха „против”.
- На 17 април кабинетът преодоля втори вот на недоверие. Вносителите му бяха партиите МЕЧ, „Възраждане” и „Величие”, а основен мотив – корупцията. В първото гласуване участие взеха 202 народни представители. От тях „за” бяха 71, а „против” – 131. Стигна се и до прегласуване по искане на Хайрие Садъков. В него се включиха 202 депутати, като 72 се обявиха „за” предложението, а 130 бяха „против”.
- На 4 юли не успя да мине и третият вот на недоверие. Той беше внесен от „Възраждане” с подписите на още две от формациите в Народното събрание – „Величие“ и МЕЧ, а темата бе „Провал на фискалната политика“. Вотът беше отхвърлен с 54 гласа „за“, 130 „против“ и 0 „въздържали се“.
- На 11 юли кабинетът „Желязков“ оцеля и след четвъртия вот на недоверие. Той беше внесен на 3 юли от „Величие”, с подписите на още две от формациите в Народното събрание – „Възраждане” и МЕЧ, а темата е „Провал в сектор Околна среда и води”. Вотът беше отхвърлен с 83 гласа „за“, 131 „против“ и 0 „въздържали се“.
- На 18 септември депутатите отхвърлиха петия вот на недоверие срещу кабинета „Желязков“. Той беше на тема „Вътрешна сигурност и правосъдие“ и предизвика 7-часови дебати между депутатите в пленарната зала. „За” сваляне на кабинета гласа си дадоха народните представители от ПП-ДБ, „Възраждане”, АПС и МЕЧ. Именно партията на Радостин Василев го внесе в деня на отхвърлянето на четвъртия вот на недоверие. Мотивът – пълен провал в МВР.
