Изневярата е добре позната на почти всеки, но не по-малко разпространено е и друго образно понятие – „да сложиш рога“ на човека, когото мамиш. И макар метафората да е дълбоко вкоренена в езика, малцина знаят откъде всъщност произлиза. Според експерти съществуват няколко исторически теории, които проследяват идеята за рогата назад във времето и я свързват с различни културни обичаи и владетели.
Една от най-разпространените версии обяснява рогоносците чрез древните германски племенни традиции. Разказва се, че когато мъжете заминавали на поход, техните съпруги поставяли рогати шлемове. Символът имал ясна функция – докато съпругът е далеч и бъдещето му е несигурно, жената формално е свободна от обичайните брачни ограничения.
Понякога съдбата поднасяла драматични изненади. Когато войнът се завърнел и попаднел в дом, където вече има нов мъж, съвсем естествено се раждало сравнението с рогата – знак за нечие място, заето от друг. Така метафората за „рогата“ започва да се използва за обозначаване на мъж, чиято съпруга е била невярна.
Друга интригуваща версия идва от Византия и е свързана с император Андроник I Комнин. Според преданията той бил изключително привлекателен и склонен към авантюри, поддържайки връзки с множество жени. За да избегне яростта на техните съпрузи, владетелят им предоставял специални разрешения да ловуват в защитени територии – своеобразен жест на утеха.
Още по-любопитно е, че над домовете на любовниците си императорът поставял огромни еленски рога, разположени над вратата. По този начин рогата се превърнали в отличителен знак за съпрузите, които неволно били въвлечени в неговите романтични приключения. Именно това постепенно засилва употребата на израза за мъже, които са били измамени от своите половинки.
Следващата версия е по-проста и логична. По време на лов мъжкият елен или лос (рогач) яростно защитава своите женски от други самци. Но когато се появи по-силен и млад съперник, той побеждава стария лидер и взема неговия харем. Победеният самец остава сам, носейки големи рога, които някога символизирали неговата власт, но сега те са само напомняне за поражението и изгубеното.
Измаменият съпруг в този контекст може да бъде сравнен с такъв победен самец: макар да запазва формално своя „статус“, в действителност вече не контролира ситуацията.
С времето фразеологизмът се разширява и измества значението си. Днес метафората се използва не само за мъже, но и като универсален символ на изневяра. Макар че изразът исторически се отнася за съпрузи, чиито жени са били неверни, в съвременната реч той се прилага към всеки, пострадал от измяна в отношенията.
От езикова гледна точка не е грешно да се използва метафората и по отношение на жени. Но е факт, че фразата „изневерил на жена си“ звучи по-скоро тромаво и неестествено. Затова в подобни ситуации се предпочитат по-неутрални изрази като „имам афера“ или „мамя“, които не носят културния оттенък на старите метафори.
