Политическите призиви за отстраняване или назначаване на конкретни лица на ръководни позиции в съдебната власт могат да бъдат тълкувани единствено като форма на натиск. Това се казва в позиция на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ).
Позицията дойде, след като вчера по време на пресконференция на „Да, България“ депутатът от „Продължаваме промяната-Демократична България“ Надежда Йорданова каза, че централният въпрос на 2026 година е легитимното управление в съдебната власт и провеждането на честни избори. Затова незабавно, на първото заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), трябва да бъде освободен Борислав Сарафов като изпълняващ длъжността главен прокурор, допълни тя.
Според асоциацията на прокурорите подобни действия създават риск от блокиране на наказателни производства, от дестабилизиране на съдебната система и от подкопаване на общественото доверие, като в същото време обслужват единствено тяснопартийни интереси и краткотрайна политическа видимост.
Независимостта на съдебната власт като гарант на правовата държава е сред най-фундаменталните достижения на съвременното демократично общество. Именно поради това не можем да останем безучастни, когато за пореден път ставаме свидетели на публични и целенасочени опити за пряка намеса в работата на съдебната власт от отделни политически фигури в навечерието на избори, пишат още от Асоциацията.
„Крайно недопустимо е упражняването на пряк или косвен натиск върху Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с цел вземане на кадрови решения, обслужващи конкретни политически цели. Още по-смущаващо е, че тази практика се превръща в устойчив модел на политическо поведение, който се активира в ключови моменти – при политически кризи, предизборни кампании, при разглеждане на дела с висок обществен интерес, при предприемане на процесуални действия спрямо лица с имунитет или със значителни икономически и лобистки ресурси“, заявяват от АПБ.
Те припомнят „хронологията на процесите, довели до настоящата ескалация на напрежение около съдебната власт“. В продължение на години Народното събрание не изпълнява своето конституционно задължение да избере нов състав на Висшия съдебен съвет. Това обективно доведе до продължаване на мандатите на действащите членове по силата на закона – правна последица, предвидена именно с цел да не се допусне институционален вакуум и блокиране на съдебната система, смятат от АПБ.
Според тях паралелно с това в публичното пространство се наблюдава тенденциозно смесване на правни въпроси с политическа реторика, при което институционални проблеми се персонализират и се превръщат в инструмент за акумулиране на краткосрочни политически дивиденти.
