Държавният Фонд за безопасно движение към МВР е куха структура, през която минават стотици милиони левове, а управлението му е „фискален цинизъм“. Това посочва в свой анализ Институтът за пътна безопасност (ИПБ). Данните, предоставени от МВР по искане на ИПБ, разкриват, че във фонда влизат огромни приходи от глоби, но, вместо да се инвестират в мерки за намаляване на злополуките, те стоят блокирани в държавната хазна.
„Вижда се, че постъпленията трайно растат. „Това е пряко следствие от разширяването на системите за видеоконтрол и автоматизираното издаване на електронни фишове. МВР генерира между 105 и 117 милиона лева годишно само от глоби по този механизъм. Системата е превърната в „индустрия“, като дори в условията на икономически колебания и политическа нестабилност „производството“ на глоби работи безотказно“, изтъкват от ИПБ.
| Период | Приходи (лв.) | Разходи (лв.) | Нетен излишък(лв.) | Усвояване |
| 2023 г. | 105 180 257 | 15 607 021 | +89 573 236 | 14.8% |
| 2024 г. | 117 693 188 | 72 762 417 | +44 930 771 | 61.8% |
| 2025 г. (до 23 декември) | 103 131 075 | 88 954 679 | +14 176 396 | 86.2% |
| ОБЩО (2023-2025) | 326 004 520 | 177 324 117 | +148 680 403 | 54.4% |
Тези растящи приходи обаче, според ИПБ, са повод за тревога – превъзпитателната роля на глобите не се вижда, нарушителите ги възприемат по-скоро като „такса преминаване“, като досаден данък, и не стават по-съвестни и дисциплинирани.
Пълен абсурд
През 2023 г. – година на черни рекорди по смъртност по пътищата, МВР е използвало едва 14.8% от постъпилите във фонда средства (85%, или близо 90 млн. лева, са останали блокирани). „Това е управленски абсурд. В частния сектор подобен провал на инвестиционна програма би довело до незабавна смяна на ръководството. В публичния сектор това се оправдава с бюрократични процедури и липса на проектна готовност“, коментират от института.
Забелязва се известен ръст на разходите – през 2024 г. до 72 млн. лв., а през 2025 г. до 89 млн. лв., но средствата са насочени предимно към ведомствени нужди, а не в обществена полза. Успоредно с това фондът продължава да генерира излишък, който към 23 декември 2025 г. надхвърля 482 млн. лв. Накратко, в края на миналата година фондът, създаден да работи за безопасни пътища, разполага с близо половин милиард лева свободен ресурс. А по необезопасените ни пътища загиват над 500 души годишно.
Порочният път на парите
От фонда се оправдават, че нямат достъп до парите – постъпленията отивали в общ кюп в бюджета. И всъщност е така. Ето как се движат средствата:
Шофьорът плаща глоба – например 100 лв. за превишена скорост. 100-те лева постъпват в преходна сметка на МВР. В края на деня (или на периода) БНБ автоматично „занулява“ тази сметка и прехвърля парите в централния бюджет (единната сметка), управляван от Министерството на финансите (МФ).
Счетоводно глобите са „приход на фонда“, но реално те се смесват с други постъпления в големия бюджет заедно с ДДС, акцизи и т.н. Така ФБД се превръща във виртуална структура, като се сблъскват два интереса. Този на МВР и на обществото е да се инвестира в мерки за безопасност. Интересът на финансовото министерство обаче е парите да си стоят като буфер, за маскиране на реалния размер на бюджетния дефицит. Така натрупаните средства във ФПБ се оказват замразени, защото МФ предпочита да ги ползва за макоикономическа стъкмистика, вместо да се инвестират в по-сигурна пътна инфраструктура и спасяване на човешки.
Одит
В момента инспектори на Сметната палата проверяват доколко е ефективен фондът. Одитът бе предизвикан именно от сигнали и становища на ИПБ за „застрашителните размери на войната по пътищата“. От института се надяват одитът да потвърди техните оценки за работата на фонда, а именно:
– Инвестициите в техника – почти няма, но пък МВР си купува нови коли, което не води до спад на произшествията.
– Разходите се правят „на парче“, няма стратегия за елиминиране на „черните точки“ (местата с най-чести злополуки).
– Държавата е натрупала 482 млн. лв. от глоби на водачи, които използва като скрит бюджетен буфер, докато инфраструктурата се руши и взима жертви. В анализа си ИПБ нарича това фискален цинизъм. И посочва, че в самия закон е заложен капан – фондът няма оперативна и финансова самостоятелност и това го превръща в куха структура.
От ИПБ посочват какво трябва да се направи:
- Незабавно приемане на инвестиционна програма „Безопасна инфраструктура“, деблокиране на ресурса на фонда – 482 млн. лв., и насочване на средства към АПИ и към общините за конкретни обекти (черни точки).
- Да се постави задължителен минимум в закона – поне 50% от годишните приходи на фонда да се инвестират в пасивна пътна безопасност (инфраструктура), а не в техника и заплати.
- Да има достъп в реално време до движението на средствата във фонда.
- Да бъде наложен мораториум върху покупката на нови ведомствени коли с средства от фонда – до извършване на пълен анализ за съществуващия автопарк и неговата ефективност.
- Да се въведе граждански контрол – представители на неправителствения сектор да влязат в Управителния съвет на фонда с право на съвещателен глас и достъп до документация.
