Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в институциите между 2021 и 2023 г. Две глоби са наложени на лица, ангажирани с управлението им, съобщават от Сметната палата.
През програмния период 2021-2027 г. с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 програми, като предвидените средства за тях са в размер на близо 13 млрд. евро (25,4 млрд. лева). Наличието на корупционни практики би изложило на риск изпълнението им.
България има Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията, но организацията на управлението на този процес на национално ниво не е адекватна.
Служителите във ведомствата и бенефициентите се страхуват да сигнализират за злоупотреби с власт за лична изгода, защото не се чувстват защитени и нямат доверие в институциите, показват резултатите от социологическо проучване, поръчано от Сметната палата.
Това са част от констатациите на Сметната палата, направени след одит за ефективността на мерките за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г.
Одитът обхваща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са управляващите органи на финансираните чрез Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) програми. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства – на иновациите и растежа, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и съобщенията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.
У нас темата за корупцията винаги е била в центъра на общественото внимание с нарастващ интерес през последните години. Чрез медиите се разпространяват множество сигнали и информация за злоупотреби със средства от европейските фондове, които дават основание за съмнения относно ефективността на механизмите за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване на средствата.
Мерките, които са предприети срещу този изключително сериозен проблем, са с ниска степен на ефективност и сериозни дефицити на стратегическо, координационно и оперативно ниво, е едно от заключенията в доклада от над 250 страници на Сметната палата.
Към януари 2025 г. няма ефективен стратегически документ, в който да са определени визията, целите на националните политики за превенция и противодействие на корупцията в дългосрочен план, с адекватни мерки и дейности и ясно определени отговорни органи за изпълнение и наблюдение. Това не осигурява възможност за оценка на степента на изпълнение на целите, предприемане на навременни коригиращи действия и извършване на последващи промени на националната политика в областта на корупцията и е предпоставка за намаляване на общественото доверие в институциите, както и за получаване на негативни оценки от международни органи и организации.
Най-съществените проблеми, идентифицирани при одита:
1. Неясни правила
В Националната антикорупционна стратегия липсва конкретна визия и не са определени проблеми, които трябва да бъдат решени до 2027 г.
Тъй като в Националната антикорупционна стратегия няма конкретни показатели (индикатори) за измерване на изпълнението на целите, не може да се прецени дали държавата изобщо напредва в борбата с корупцията.
В Пътната карта за изпълнение на стратегията не е посочено колко пари ще са нужни за мерките, а сроковете за 37,6 на сто от дейностите са отбелязани като „постоянни“, което пречи за отчитането на реални резултати.
2. Лоша координация между институциите
Организациите дублират функциите си. Има няколко различни съвета и комисии, чиито задачи се припокриват.
Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, за период от 8 месеца (от 12.05.2021 г.) органът не е имал председател.
3. Проблеми при оценката на риска
Държавата не е създала задължителна методология, по която министерствата да изчисляват къде има най-голяма опасност от корупция.
Този проблем се пренебрегва, а в някои министерства корупционните рискове са изключени от общите планове за управление на риска.
4. Липса на правила за високите постове
Действащият „Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация“ не обхваща лицата на най-високи позиции, като министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и началниците на политически кабинети. Липсата на специализиран кодекс означава, че висшите служители нямат ясни правила за поведение при специфични рискове като контакти с лобисти, приемане на подаръци, допълнителни дейности или заетост след напускане на поста.
Липсва надежден надзорен механизъм и санкции за нарушения на почтеността от страна на политическото ръководство. В резултат на тези празноти, действията за превенция на корупцията на високо управленско ниво са оценени с ниска степен на ефективност. Това подкопава общите усилия за борба с корупцията, тъй като не е зададен подходящ „тон от върха“ (tone at the top).
При избора на хора за ръководни постове често липсват ясни критерии за почтеност и професионализъм, което създава условия за субективизъм.
Обученията за борба с корупцията не са задължителни за служителите във ведомствата и се провеждат рядко.
В отговор на тези дефицити и препоръки от международната група ГРЕКО, през 2024 г. стартира работа по създаването на специализиран Кодекс за поведение на лицата, заемащи публични длъжности в централната изпълнителна власт.
