Имаше време, не толкова далечно, когато шоколадът и кафето бяха дребни жестове към себе си – малки ритуали, които не тежаха на бюджета. Днес, в началото на 2026 г., тези две удоволствия вече стоят в съвсем друга категория. Те се превърнаха в маркер на новата икономическа реалност, в която глобалните пазари диктуват навиците ни по-силно от всякога.
След бурните 2024–2025 г., когато какаото и кафето достигнаха исторически върхове, пазарите най-сетне се успокоиха. Но „успокоение“ не означава „евтино“. Новото нормално е трайно по-скъпо – и българският потребител го усеща ежедневно.
Какаото – от четирикратен скок до бавен обрат
Какаото беше големият герой – или по-скоро антигерой – на глобалното поскъпване. От около 3,3 долара за килограм в края на 2023 г. цената му се изстреля до над 12 долара през 2024 – началото на 2025 г. Причините бяха комбинация от климатични удари, болести по насажденията и суши в Западна Африка – регионът, който държи по-голямата част от световното производство.
Към януари 2026 г. цените вече са се върнали в диапазона 5–6 долара за килограм. Но това все още е почти двойно спрямо предкризисните нива.
В България ефектът пристигна със закъснение, но с пълна сила. Масовият млечен шоколад от 100 г, който през 2023 г. струваше 1,20–1,40 лв., през 2025 г. вече надхвърляше 4 лв. Тъмните шоколади с високо съдържание на какао стигат 8–10 лв. за 100 г.
Средната цена на килограм шоколад у нас през есента на 2025 г. варираше между 10 и 40 лв. – като най-силно поскъпнаха продуктите с по-висок процент какао. Производителите признават, че работят със скъпи запаси от 2024 г., което задържа цените високи, въпреки че суровината вече поевтинява. Реално облекчение се очаква едва след средата на 2026 г.
Кафето – по-умерен ръст, но също болезнен
При кафето драмата беше по-малка, но достатъчно осезаема. На борсите арабиката се стабилизира около 9 долара за килограм, а робустата – около 4,7–4,8 долара. Това означава ръст от 1,4 пъти за арабиката и почти двойно за робустата спрямо 2023 г.
В България най-видимият ефект е в кафенетата. Средната цена на чаша кафе през 2025 г. достигна около 4 лв. – ръст от близо 18% само за година. В големите градове и туристическите зони цената вече надхвърля 5 лв.
Парадоксът е, че българинът плаща почти същото – а понякога и повече – от потребителите в Германия, Австрия или Италия, но при значително по-ниски доходи.
Пакет мляно кафе от 250 г у нас струва 12–18 лв., а премиум марките – над 20–25 лв.
Килограм кафе на зърна от масов клас е 28–35 лв., а специалните блендове стигат 50–70 лв.
В Италия и Германия качествено кафе на зърна често е между 10 и 30 евро, а при промоции – дори под 10 евро.
Защо поевтиняването не стига до рафта
Експертите посочват няколко ключови причини:
- Закъснял ефект от скъпите суровини – производителите все още работят с високите цени от 2024 г.
- По-високи разходи за енергия, транспорт и опаковки
- Обща инфлация и по-високи търговски надценки
- Промяна в рецептурите – по-малко какао, повече заместители
- По-слаба конкуренция на българския пазар
- По-малки обеми спрямо Западна Европа, което означава по-малко промоции и по-високи маржове
Резултатът е ясен: дори когато суровините поевтиняват, крайните цени се движат надолу бавно и предпазливо.
2026 г.: стабилност, но на висока цена
Прогнозите са за относително спокойствие на пазарите. Ако реколтите са добри и какаото остане около 5–6 долара за килограм, е възможно леко облекчение след средата на годината. Но връщане към цените от 2023 г. изглежда почти невъзможно.
За българските потребители това означава едно: кафето и шоколадът ще останат луксозно удоволствие, а не ежедневна даденост.
Те вече не са просто продукти – превърнаха се в символ на новата икономическа епоха, в която дори малките радости имат висока цена.
И може би точно затова ги ценим повече от всякога.
