Следващият образователен министър трябва да вземе решение за изпита по математика след 7-и клас, но който и да е той, съм убеден, че няма да го рискува.
Това обяви в училището на село Труд настоящият просветен министър Красимир Вълчев. Той откри STEM център с модерно оборудван компютърен кабинет, дронове, роботи, VR очила за виртуална реалност, които се използват от преподаватели и ученици за усвояване на нови знания. Лично изпробва VR очилата заедно с началничката на РУО-Пловдив Иванка Киркова, за да видят как са устроени растителната клетка и слънцето.
Вълчев лично изпробва VR очилата заедно с началничката на РУО-Пловдив Иванка Киркова, за да видят как са устроени растителната клетка и слънцето.
Вълчев лично изпробва VR очилата заедно с началничката на РУО-Пловдив Иванка Киркова, за да видят как са устроени растителната клетка и слънцето.
Административният съд в София отмени въвеждането на интегралния изпит след 7-и клас, в който трябваше да има и задачи от природните науки. „При създавалата се юридическа ситуация МОН ще публикува следващият месец нови задачи, които да заменят сегашните“, посочи Вълчев. „Може би сбъркахме като нарекохме изпита интегрален, защото той си остава изпит по математика. Намерението ни беше да имаме минимални елементи от природните науки, базови понятия, с които така или иначе всяко дете работи“, обясни Вълчев.
Той посочи, че в момента имали практически задачи, които предполагат една житейска ситуация да бъде трансформирана в математически израз.
„Министерството може да публикува такива задачи, аз лично ще препоръчам да го направят. Вече има изготвени такива“, посочи министърът.
Той посочи, че има нужда от предмета „Добродетели и етика“ за първи клас, но според него концепцията трябва да се реши от следващия министър. Според него няма да има време, за да се приемат промените в Закона за училищното и предучилищното образование.
„Убеден съм, че един ден ще се приеме и езиковата интеграция, ще има и допълнителни ограничения за ползването на мобилни телефони в училище“, каза Вълчев.
Според него в българското образование трябва да има повече здравно възпитание. Това не ставало само със закон, а и с учебни програми.
„Аз ще оставя две неща за бърза промяна в учебните програми. Първата е оптимизиране по профилирана подготовка“, каза Вълчев. Според него свръхамбициозността отказвала децата да учат повече.
Второто е предложение за теми по различни предмети, свързани с изкуствения интелект, като компютърно моделиране, информационни технология, техника и предприемачество. „Изкуственият интелект става част от живот и става въпрос за базови понятия“, обясни Вълчев.
Той отново повтори, че бъдещият министър трябвало да реши дали да ги публикува за обществено обсъждане.
„Публикувахме концепциите за нови учебни програми по всички предмети от 5-и до 12-и клас. Те не са нови, но имат за цел да кажат каква да бъде учебната програма“, поясни Вълчев.
И подчерта, че изучаването на чужди езици е с най-много часове, особено в гимназиален етап. „При интензивно преподаване те имат близо 1000 часа. За сравнение по български език часовете са 560, а по математика – 440. „С други думи, първият чужд език е колкото българският и математиката взети заедно. Учениците трябва да имат време за природни науки, математика и български. Чуждият език си остава важен предмет. Чрез него могат да се учат теми по всички предмети. Но учениците трябва да знаят и природни науки“, посочи той.
Министърът разгледа в Труд 3D принтера, а учениците му подариха изработен от тях ключодържател с логото на школото. Вълчев изгледа и демонстрация на програмирани от учениците роботи. В кухненския блок, който е също по проекта, министърът бе почерпен от хапки, приготвени от децата.
Министърът беше придружен от областния управител проф. Христина Янчева, Иванка Киркова, кмета на „Марица“ Димитър Иванов. Присъстваха и много директори на училища.
