Първото дело, което Конституционният съд образува тази година, е срещу текстове в НПК, регламентиращи контрола върху скоростта на разследванията. Казусът беше пратен в КС от Висшия адвокатски съвет, а за докладчик е определен съдията Красимир Влахов.
Адвокатурата атакува премахването на съдебния контрол над бързината, с която се провеждат разследванията. Това стана преди два месеца с промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Те регламентираха, че по исканията за ускоряване на разследването вече ще се произнася шефът на съответния прокурор, а не съдът.
Тези изменения бяха прокарани в последния момент „чрез правно-технически редакции“ в пленарната зала по време на второто четене, направени от депутата от ГЕРБ Николай Братованов, припомня „Лекс“. Висшият адвокатски съвет твърди, че с тези промени е погазено конституционното право на съдебна защита на гражданите. „С тях се засягат правата на заинтересуваните лица, които имат правен интерес да упражнят възможността за съдебен контрол върху забавянето на досъдебното производство и да поискат произнасяне на независим съд относно спазването на разумния срок на разследването“, пишат адвокатите в искането си и негодуват, че контролът върху действията и бездействията на органите на досъдебното производство се прехвърля на лице, което е функционално и йерархично свързано с тях.
Нарушава се основния принцип още от Римското право, че никой не може сам да си е съдия. И така се обезсмисля институтът за ускоряване на наказателното производство, който по замисъл има за цел своевременно да предотврати или прекрати забавянето, а не със закъснение да обезщети последиците от него.
Висшият адвокатски съвет се спира и на начина, по който беше приет текстът – без задължителните две гласувания, без да е придружен от мотиви. „Нещо повече – въобще няма направени предложения между четенията на законопроекта. Въвеждане на оспорената разпоредба по устно предложение „от място“, без предходно обсъждане в комисия и без яснота относно целите и последиците на изменението, нарушава принципите на прозрачност, правна сигурност и предвидимост, които са основни елементи на правовата държава“, се казва в искането им до КС. Предстои съдът да се произнесе първо до допустимостта му.
НПК регламентира, че ако от привличането на някого като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от шест месеца в останалите случаи, той, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице могат да направят искане за ускоряване на разследването. Ако няма привлечен обвиняем, искането може да се направи, след като разследването е закръглило една година. По тези искания вече се произнася шефа на съответната прокуратура.
Юристи коментират, че така са осакатява допълнително текст, който и без това вече беше сериозно „развален“. Преди години НПК даваше възможност съдът да нареди на прокурора да внесе обвинителния акт или да прекрати разследването. Този текст обаче беше премахнат през 2017 г.
Първото дело в КС за 2026 г. можеше да бъде свързано с въпроса дали като остана на поста изпълняващ функциите главен прокурор след 2025 г. Борислав Сарафов узурпира властта в държавното обвинение. Темата беше повдигната в КС от състав на Апелативния съд във Варна, но КС върна искането във Варна и даде 14 дни да бъдат отстранени нередовности в него.
