Президентът на България Румен Радев обрисува мрачна картина на българската политика, когато обяви оставката си в понеделник в безпрецедентна стъпка, слагаща край на четири години слаби правителства и на предсрочни избори. Той предложи и решение – себе си.
„Нашата демокрация няма да оцелее, ако я оставим на корупционери, съглашатели и екстремисти“, заяви Радев в излъчена по телевизията реч. „Вашето доверие ме задължава да защитя държавността, институциите и нашето бъдеще“, добави той.
Радев – бивш командващ на Военновъздушните сили – изчакваше години за този момент. От избухването на политическата криза през 2020 г., той стоеше над парламентарните разпри, назначавайки служебни правителства, когато бе необходимо, и постепенно трупаше влияние като държавен глава на балканската държава, чиято роля е предимно церемониална.
Сега, когато проучванията показват, че Радев е най-популярният български политик, широко разпространените очаквания от него са да създаде нова партия и да участва в парламентарните избори тази пролет.
Радев все още не е обявил намеренията си да се кандидатира, но времето изглежда работи в негова полза.
Обществените протести срещу корупцията и бюджета, който предвиждаше по-високи данъци, станаха причина за оттеглянето на последното правителство през декември, а гласоподавателите все повече са изморени от малкия елит политици, които доминират от години. Той включва бившия премиер Бойко Борисов, лидер на управляващата партия ГЕРБ, и олигарха Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция.
Радев все още е изправен пред голямото предизвикателство да преобърне съдбата на една от най-бедните и най-корумпираните членки на Европейския съюз, в която според прокуратурата стотици милиони евро от европейски фондове са отклонени в джобовете на бизнесмени и длъжностни лица, обществените поръчки са манипулирани, а хората са се обезверили до такава степен, че повечето дори не си правят труда да гласуват.
Избирателната активност спадна от близо 50% през април 2021 г. до под 35% на предсрочните избори през юни 2024 г.
Това предизвикателство се разпростря и до личния образ на Радев. Той ще трябва да отговаря на въпроси относно прокремълската си позиция за войната в Украйна, скептицизма си към еврото и дори сключването на предполагаемо ощетяваща страната енергийна сделка, подписана от правителство, което той бе назначил.
„Радев предлага на българското общество възможността за промяна, но също така предвидимост – това е перфектната формула“, каза Първан Симеонов, основател на българската социологическа агенция „Мяра“. „Въпреки това има въпроси и проблеми, които трябва да получат отговор“, добави той.
ВЪПРОСИ, НА КОИТО РАДЕВ ТРЯБВА ДА ОТГОВОРИ
Радев бе избран за президент през 2016 г., след военна кариера и обучение в САЩ. По време на първия си мандат той стана критик на тогавашния премиер Бойко Борисов, който беше под натиск от обвинения в корупция.
Когато полицията обискира президентските офиси на Радев през 2020 г., българите видяха в това действие политически удар и той предизвика най-големите демонстрации след присъединяването на България в ЕС през 2007 г. Продължилите с месеци протести призоваха за край на корупцията, повече отчетност и за оттегляне на правителството. Междувременно Радев бе преизбран за втори мандат през 2021 г.
Протестите сложиха край на управлението на Борисов, но това, което последва бе политическа криза, в която слаби коалиции се бореха да задържат властта за по няколко месеца. Изборите тази пролет ще бъдат осмите за четири години.
Корупцията продължава: само през миналата година Европейската прокуратура започна 97 разследвания в България за злоупотреби на обща стойност близо 500 млн. евро.
Критиците заявиха, че Радев е отчасти виновен за спорни сделки, сключени от служебните правителства, които той е назначавал. Това включва газова сделка между турската държавна газова компания „Боташ“ и българската „Булгаргаз“ през 2023 г., която доведе до загуби и разследване.
НУЖДА ОТ КОАЛИЦИОННИ ПАРТНЬОРИ
Радев е популярен, но не достатъчно, за да спечели пълно мнозинство, казаха анализатори.
Много от тях предвиждат възможна коалиция с реформистката партия ПП-ДБ, която също открито се противопоставя на корупцията. Партията обаче не е съгласна с меката позиция на Радев към Русия, както и с неохотата му към присъединяването към еврозоната, което България направи на 1 януари.
Радев също така ще трябва да изясни позицията си към Украйна, след поредица благоприятни изказвания за Кремъл през последните години. Той влезе в конфликт с украинския президент Володимир Зеленски по време на посещението му през 2023 г., когато каза, че военната помощ за Киев само ще удължи конфликта.
„Не дай боже някоя трагедия да стане и Вие да бъдете на моето място“, му каза Зеленски на живо по телевизията. „Ще кажете ли: „Путин, превземи български територии“?“, попита украинският президент.
