В 4:16 часа, след над 12-часовото си поредно извънредно заседание, парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на второ четене общия законопроект за промени в Изборния кодекс.
Бе прието новите оптични сканиращи устройства, които от управляващото мнозинство предложиха да бъдат въведени още с обнародването на промените в закона в Държавен вестник. Имаше предложение от БСП промените да влязат в сила от 2027 г., но то бе отхвърлено.
Бе решено Министерски съвет да има срок от 1 месец, за да набави новите машини. От опозицията многократно изразиха притеснения по време на дългите дебати, че сроковете няма да са достатъчни и ЦИК няма да може да направи стандартизация на новите устройства. Въпреки че част от нея преди година също да е подкрепяла идеята за новите устройства, се обедини срещу тях и настоява за 100% машинно гласуване.
В преходните и заключителните разпоредби към законопроекта, от ГЕРБ направиха предложение именно за това. В случай на невъзможност за осигуряване и използване на оптични устройства за сканиране на бюлетини и техния софтуер при произвеждането през 2026 г. на частични избори за общински съветници и кметове и първите по ред избори за народни представители се прилагат разпоредите действащи до влизането в сила на този закон. решението се взема от ЦИК, поиска Иван Минев от ГЕРБ. Предложението му бе прието с 12 гласа „за“.
Шефката на комисията Анна Александрова обясни, че няма да има проблем със стандартизирането на сегашните машини, ако се стигне до забавяне с доставката на новите. Тя бе категорична, че няма да се стигне до гласуване изцяло на хартия.
Запазен бе срокът от 55 дни преди изборите, в който ЦИК трябва да съобщи по каква технология ще се отчитат гласовете.
Централната избирателна комисия няма готовност да работи с новите „оптични сканиращи устройства“, заяви по време на дебатите зам.-шефът на избирателната комисия Цветозар Томов. Според него заложените от управляващите срокове са „непосилни“ за изпълнение.
„Ще се получи огромна каша, изборният ден не е само броенето на гласовете“, коментира и дългогодишен член на СИК. Според нея новите машини ще усложнят излишно изборния процес.
Правната комисия ударно заседава по промените в Изборния кодекс на второ четене, в понеделник бе първото ѝ извънредно заседание тази седмица. Тя трябваше да приеме окончателна редакция на базата на одобрените на първо четене още през януари 2025 г. 5 законопроекта на различни партии.
После промените трябва бързо да минат окончателно и през пленарната зала – вероятно един от последните актове на 51-ия парламент. Очаква се законопроектът да влезе в зала още в четвъртък, след като във вторник вечерта депутатите от правна комисия решиха, че ще заседават, докато не гласуват по всички 222 параграфа от него. Така дебатите продължиха докъм 1:30 ч. след полунощ, а гласуването продължи близо 3 часа.
Друго предложение, което бе прието, е да се премахне ограничението за попълване на изборната бюлетина да се използва само химикал със син цвят. Няма обаче уточнение какви цветове всъщност ще може да се използват.
От ДПС-Ново начало категорично заявиха, че не подкрепят приетото в петък предложение на „Възраждане“ секциите в страните извън Европейския съюз да бъдат ограничени до 20 броя. Предложението бе прието на извънредното заседание на правната комисия в петък.
„Независимо това кога ще дойдат машините, не може да делим гражданите на това дали се намират в Гърция и Турция, Швейцария или Германия. Не трябва да има различен режим. Българските граждани са български граждани, няма да допуснем предложението за 20 секции да влезе веднага“, заяви зам.-шефът на ПГ на ДПС-НН Хамид Хамид.
Друго предложение, което частично бе прието в петък, но не мина при финализирането на законопроекта, е искането на ИТН за съставянето на избирателните списъци да се използват данните на НСИ от последното преброяване на населението от 2021 г. По време на дебатите шефът на статистическия институт Атанас Атанасов заяви, че искането да се използват личните данни на хората е незаконно и противоречи на основен европейски регламент. Той напомни, че именно регламентите на ЕС са с предимство пред други закони, когато има противоречие между тях.
По същество искането на ИТН бе да се премахнат т. нар. мъртви души. Досега списъците, по които се гласува, се правят от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО). По време на дебатите и от ГРАО, и от НСИ отчетоха, че данните вече са остарели, има много хора, които от 2021 г. насам са приели българско гражданство и така, и право да гласуват. Бе отчетено също, че данните от преброяването не отчитат миграционните процеси от страната в чужбина и обратно.
Отлага се създаването на район „чужбина“. Преди старта на продължилото над 2 часа гласуване по законопроекта от ИТН предложиха то да бъде отложено с 2 години: до 1 януари 2028 г. Това бе прието с 12 гласа „за“ и 2 „против“. Не бе прието и нито едно от предложенията за създаване на преброителни комисии и центрове.
